Препрочитаме любими откъси от „Разследванията на инспектор Гамаш“ с Бележките на Луиз Пени. „Красива мистерия“ ни отвежда в манастир „Сен Жилбер“, скрит сред горите на Квебек и обитаван от двайсет и четирима монаси, които не допускат посетители. Докато един ден не стават с един по-малко. Тогава вратите се отварят за инспектор Гамаш и сега на него се пада да разбере кой от привидно сплотените монаси, надарени с таланта да пеят, е имал мотив да убие… Ето какво споделя самата Луиз Пени за книгата.

Стр. 27

Ани се запъти към лавиците с книги по стените на всеки­дневната. След няколко минути откри каквото търсеше. Биб­лията, която нейните родители ѝ бяха подарили по случай кръ­щенето ѝ. Не ходеха на църква, но все пак спазваха ритуалите.

Бележка от Луиз

Арман и Рен-Мари са като много други от тяхното поколение, а и по-млади. Не се придържат към конкретна религия, но имат богат духовен живот и убеждения. Макар в известен смисъл да е противоречиво, за тях ритуалите са значими и носят утеха. Ходят на църковна служба по празниците. На кръщенета, погребения и сватби. Дори самите служби може да се провеждат от техни приятели. Химните. Семейство Гамаш многократно изрича молитви. Арман се кръсти, когато види труп. Тези неща са ни вродени. И предлагат утеха и някакъв вид приемственост.

Стр. 33 – 34

В самия край на залива се издигаше крепост като изсечена в скалите. Камбанарията ѝ стърчеше, все едно беше изригнала от земята в резултат на се­измична дейност. От двете ѝ страни се виждаха разперени кри­ла. Или ръце. Разтворени в благословия или покана. Убежище. Сигурна прегръдка в дивата пустош.

Илюзия.

Бележка от Луиз

Тук отново са подчертани противоречията, които в днешно време множество квебекчани – и не само – намират в религията. Смятат, че църквата, манастирът или катедралата предлагат едновременно и убежище, и предателство. Според тях манастирът „Сен Жилбер“, както и обитателите му, принадлежат на този свят, но и са прогонени от него.

Стр. 46

– Всичко ще бъде наред – каза отец Филип, докато гледаше Гамаш право в очите. – Всичко ще бъде наред; и всичко ще бъде добре.

Гамаш изобщо не очакваше абатът да каже точно това и му отне известно време да отговори.

– Merci. Аз вярвам, че ще е така, mon pиre – каза накрая Га­маш. – А вие?

Бележка от Луиз

Харесваше ми да изследвам в дълбочина взаимоотношенията на Арман с религията и нейните догми. Как недвусмислено засвидетелстваше уважението си към абата и другите монаси, като същевременно си даваше сметка за скорошните (и вероятно не толкова скорошните) събития. Хареса ми и как абатът изненада Арман, цитирайки мистик. И то жена. Хареса ми и че Арман разпозна цитата от Юлиана от Норич. Навярно не е особено изненадващо, че имам гривна с този цитат, която е много ценна за мен. Подари ми я моят редактор Хоуп Делън, за да отбележи публикацията на „Красива мистерия“. Оказа се едновременно истина и утеха предвид онова, което ми предстоеше.

Стр. 181

Гамаш хвърли поглед през витражния прозорец. През него светът изглеждаше леко изкривен. Но въпреки това той копнее­ше да излезе навън. Да постои на слънце. Далеч, дори за малко, от този затворен свят на лукави погледи и неясни съюзниче­ства. На ноти и лицемерни изражения.

Бележка от Луиз

Тук Арман се чувства угнетен, притиснат между четири стени. Душевният мир, който е изпитвал първоначално, започва да се топи, когато опознава живота в манастира и монасите. Когато започва по-ясно да проумява случващото се и да разгадава истинското значение на музиката за тях. Това е и алюзия към възприятията и начина, по който им влияе гледната ни точка. За хората в „Сен Жилбер“ външният свят е изкривен. В същото време за голяма част от външния свят животът на тези монаси е изкривен, нездравословен. Неестествен. Това ме подсеща за един цитат, който, струва ми се, използвах в някоя от предишните книги. Когато арестували Хенри Дейвид Торо за гражданско неподчинение (отказал да плати данък, който противоречал на разбиранията му), Емерсън го посетил в затвора. Емерсън попитал Торо: „Хенри, какво правиш тук?“, а Торо отвърнал: „Уолдо, въпросът е ти какво правиш там?“. Възприятие. Перспектива. Избор.

Стр. 307

Гамаш за пръв път се запита дали градината не съществува­ше и в друго измерение. Тя бе не само пръст с трева и цветя, но и алегория. За онова най-интимно място у всеки от тях. За едни то бе тъмна, заключена стая. За други – градина.

Бележка от Луиз

Отново темата за перспективата, която се повтаря в много от книгите, но най-вече в настоящата. Кое е „тук“ и кое – „там“? Дали предназначението на „Сен Жилбер“ е да опази благочестивите монаси от греховете на външния свят? Или да опази света от монасите? Дали е градина, или стена? Безопасно място или затвор? Дали музиката е дар от Бога, който трябва да бъде споделен? Или връзка с по-висша сила, предназначена само за неколцина избрани? Отново се сещам за цитат – този път съмнително заглавие от лондонския вестник „Таймс“. При репортаж за особено непрогледна мъгла заглавието гласяло: „Гъста мъгла. Континентът е отрязан“.