Имаме много причини настъпващият скоро май да е сред любимите ни месеци – природата е в своя разцвет, a календарът е изпълнен с празници. Повод за радост е, че не само ще поседим вкъщи няколко дни повече, но и отново ще станем свидетели на разгръщането на вековни традиции. В следващия откъс от книгата “Български празници и обичаи“ от Лилия Старева ще научите повече за един от най-необикновените празници в народния ни календар.

Свети Константин и Елена

Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Коста, Кунчо, Динко, Койчо, Елена

Свети Константин (от гръцки – „твърд“, „устой-чив“, „постоянен“) и Елена (от гръцки – факел“, „светлина“) е един от магическите празници в нашия календар, в които се преплитат древен езически по-клон към огнени божества и честването на най-светите личности на християнството. Народът ни отдава почит и на едните, и на другите.

Константин е най-значимият император в историята на православната вяра. Големи са и заслугите на майка му Елена.

Как празнуваме

На 21 май се ходи в църкви и манастири и се оставят за здраве дарове на иконите на Константин и Елена: кърпи, ризи, чорапи.

Всички именици редят трапези, посрещат гости, надяват се, че колкото повече ги уважат, толкова по-честита ще е годината.

Ходи се на лековита вода (аязмо), да се измият лицата за здраве и хубост. Момите изнасят чеиза си и го изтупват. Така се вижда колко са работливи.

На места търговците празнуват Свети Константин и Елена като свои покровители.

Нестинарите в Странджа

В Странджа празникът е по-различен. Свързан е със Слънцето и летния огън, с езическо преклонение пред небесната светлина. И с играта на нестинарите.

Нестинарството е игра върху огън – кръг от светеща жарава, върху която пристъпят в странен танц жени, понякога и мъже.

Може би е стар спомен за предците ни – жреци и шамани. Може би е отзвук от Дионисиевите мистерии, отбелязващи новото раждане на природата и на света. В една от легендите Константин е красивият момък, който единствен не се поколебал да влезе в огъня заради Бога, и той го избрал за свой помощник на земята. Задачата му била, да накара всеки, извършил грях, да играе върху огнена жарава.

В друга легенда първата нестинарка се появила, за да изкупи греховете на затвореното село Българи. В него хората се женили помежду си – близки с най-близки роднини, а сетне белезите по децата показали колко грешно било това. Може и така да е било. От край време се знае, че огънят има вълшебната сила да пречиства всички минали през него – предмети, но и души.

Изследователите на нестинарството оприличават играещите в огъня жени на слънчеви невести, които дори връзват кърпите си като невести, макар отдавна да не са се носили така.

Нестинарството се счита за Божия дарба. Изпаднали в транс, нестинарите вещаят и предсказват времето, плодородието, здравето, късмета. Предсказват за отделни лица, но и за цялото село. Казват, че по време на игра те не чуват и не виждат: „все едно, че не съм аз“, „като че ли ставам друга“, „сякаш ме няма там“. Прекрачват границите на световете и носят информация от невидимия отвъден свят.

Главният нестинар получава това звание по наследство. И само той може да го предаде на другите нестинари.

Една от предпоставките за обредно посвещаване на нестинарите е задължителният пост. Те не пият алкохол, въздържат се от всяка лоша мисъл или действие.

Особено ясто в празника заема нестинарският „свят“ тъпан, който през цялата година се пази в черквата при иконата на свети Константин.

В края на книгата “Български празници и обичаи“ са поместени рецепти, характерни за различни краища на страната. Те са важна част от традициите на българина и придават ароматен чар на изданието. По-долу ще намерите известна и любима рецепта за козунак от странджанския край, която можете да  изпробвате скоро с наближаващия Великден.

Козунак от Странджа

Необходими са: 30 яйца, 6 кг брашно, 1½ кг захар, 2 п. мая, 1½ л прясно мляко, 800 г свинска мас или масло, ром и лимонена кора, по желание – стафиди, шоколад, орехи, бадеми. (Продуктите са за 8 до 10 козунака.)

Брашното се пресява в дълбок съд няколко пъти. „През три сита копринени“, казва народът ни. Маята с около 100 г прясно мляко и няколко лъжици брашно се покрива да се стопли и да шупне. В кладенче, направено в тестото, се изсипват разбитите със захарта и останалото мляко яйца и започва месенето – с ръце, потопени в мазнината, или като я прибавяме постепенно. Целта е да се получи меко, много добре омесено тесто. Когато е готово, го оставяме в топло помещение да втасва. След това идва фината работа – разделянето на части, за всеки козунак по една топка. Всяка топка се дели на три части, които ще се разтеглят и от тях ще се сплете плитка. Във всяка от тези части можете да сложите по желание орехи, шоколад, стафиди, бадеми. Оформя се плитката, поставя се в намазнената тава за печене и отново се оставя да втаса. Когато за втори път удвои обема си, се намазва с жълтък, поръсва се със захар или стафиди и се пече.

Ева Иванова, с. Бродилово, Странджа