Автор Кристина Димитрова

„В Англия казват, че домът на англичанина е неговата крепост, тук къщата е раят на хюга. Зимата прекарваме много време на затворено и през годините домовете ни са станали място за създаване на специални мигове, място, където да се погрижим за себе си и за другите.“

„Малкото кафене в Копенхаген“ смело рисува образи: музеи, ресторанти, улици, паркове и едно кафене, което успява да побере между стените си толкова обич, топлина и щастие, че посетителите му няма как да останат безразлични. Помещението „оживява“ най-вече благодарение на Ева, собственичката, която не просто приготвя храна и напитки, но и влага щипка лично отношение в работата си. Цветните чаши, ароматният горещ шоколад, канелените рулца и украсата карат всекиго да се чувства специален. Ако Дания е страната на най-щастливите хора, родината на хюга, то малкото кафене е като нейно миниатюрно копие. А най-голямата му магия е, че веднъж влезе ли, човек неизбежно си тръгва оттам променен. А защо не и влюбен.

Кейт е съвременна версия на Пепеляшка – тя е бедно момиче без майка, което с честен труд и упоритост си е заслужило място в една от най-големите рекламни агенции в Лондон. И най-важното: Кейт смята, че е щастлива. Има работата-мечта, успех, репутация, а също и очарователен любим в лицето на свой колега. По-щастлива би я направило единствено така желаното повишение, към което тя отдавна се стреми. Реалността обаче има други планове и Кейт разбира, че Джош, очарователният й любим, я е предал и е отмъкнал повишението право под носа й. Сега тя е гневна, нещастна и дори отчаяна, но и все така борбена.

Новата задача на Кейт е да замине на командировка в Копенхаген заедно с шестима журналисти.

Мисията й е да ги запознае с хюга – датската идеология, че щастливият живот се корени в простите неща, дома, уюта, естетиката и не на последно място семейството. Животът на Кейт се завърта като въртележка в лунапарк, а в съзнанието й изплува все един и същи въпрос: това, към което винаги си се стремила, непременно ли ти носи щастие? За миг всеки от нас сякаш се пита същото.

Шарената мозайка от диалози, взаимоотношения и комични ситуации ни увлича в историята и ни помага да видим късче от Дания през очите на всеки от ненадейно озовалите се там седем души.

„Малкото кафене в Копенхаген“ едновременно разсмива с остроумието на героите и трогва с тяхната откровеност и доброта. И докато припряно разлистваш страниците, обхванат от нетърпение да видиш развръзката, в ума ти резонират куп въпроси и ти се спираш. Понякога не се иска друго, освен да позабавиш крачка, да погледнеш отражението си в лъскавата витрина и с усмивка да отвориш вратата.