Първият Ден на жената се отбелязва преди точно 110 години в САЩ и е свързан със стачката на нюйоркчанки срещу условията на труд. Днес Международният ден на жената надскача националните и политически рамки и поставя в центъра на празника жената – в многобройните й роли. Творец, майка, красавица, ексцентричка, владетелка, любима, революционер, муза – изберете си коя от всички роли на жената да п(р)очетете днес с 8 от най-завладяващите образи на реални исторически личности от книгите на „Софтпрес“.

Гладис Дийкън, протрет от Джовани Болдини

Гладис Спенсър-Чърчил, „Ще се видим в Париж“

„Никога не съм виждал момиче с такава красота, такъв великолепен интелект, доброта и чар“ – казва за нея Марсел Пруст. А Вирджиния Улф пише: „Човек не може да не се влюби в херцогиня Марлборо. Аз го направих веднага“. Тя е Гладис Спенсър-Чърчил – жена, която ослепява временно заради маниакално чете, занимава се еднакво успешно с математика и политически анализи и остава в историята като ненадмината ексцентричка. Израснала между Франция и Америка, на дванайсет тя попада в центъра на скандал с убийство. На четиринайсет заявява любовта си към херцога на Марлборо, бъдещия ѝ съпруг. На двайсет заживява сама в Париж, на четиридесет най-после се омъжва, а когато е почти на век, се оказва в разпадащо се имение в Оксфордшър, заобиколена от любимите си оръжия, шпаньоли и надвисналата сянка на психична болест, белязала семейството й от поколения. „Не съм родена. Случих се“ – казва Гладис за себе си. Благодарение на нея се случва и една завладяваща история в „Ще се видим в Париж“.

Наталия Пушкина, портрет от Брулов

Наталия Пушкина, „Жената на поета“

Клишето за успелия мъж и силната жена често се оказва вярно. Вярно е и друго, − че въпросната жена още по-често е незаслужено неизвестна или известна, но по незаслужен причини. Историята доскоро приписваше на съпругата на Александър Сергеевич Пушкин печалната слава на причина за дуела, отнел живота на поета. Макар самият Пушкин да опровергава нападките срещу съпругата си, Наталия лесно влиза в образа на красавицата, за която баловете и ухажорите са цел, която заслужава жертви.
В „Жената на поета“ Дженифър Лам дава думата на самата Наталия – преплита фактите от многобройните запазени писма на Пушкин с въображение и изгражда образ, който вълнува с различните си роли. И буквално – заради многобройните балове, в които участва Наталия, и заради преживяванията й като любима, съпруга, майка, личност с творчески потенциал и дама от обществото.

Шийла Греъм

Шийла Греъм, „Оттатък рая“

„Никога не съм била любовница. Бях жената, която, за добро или зло, обичаше Ф. Скот Фицджералд до смъртта му“ – това казва Шийла Греъм, „другата“ жена в живота на писателя. Танцьорка, актриса, автор на два романа и водеща на рубрика за светска хроника, която има силата да създава и унищожава холивудски звезди – Шийла води живот, който прилича на роман. Трийсет години след смъртта й Сали Кослоу го описва. „Оттатък рая“ използва дневници и лични документи, за да обрисува най-пикантния сюжет в живота на Греъм – скандалната й любов с Фицджералд в последните години от живота на писателя, но и за да изгради образ, в който няма черно и бяло, а всичко е игра на светлосенки. Като в най-добрия женски грим.

Раждането на Венера, Ботичели

Симонета Веспучи, „Най-красивата жена във Флоренция“

Представете си Флоренция по времето на Медичите – гениални художници, известни поети, политици, философи и учени, събрани във владетелския двор, за да общуват, да творят, да се развиват. Наред с многобройните си интереси те си поставят една цел – -чрез думи и образи да определят идеала за женска красота. Оказва се, че природата го е направила вместо тях. La bella Simonetta. В очите на града Симонета Веспучи е истинско въплъщение на красотата, а преждевременната й смърт превръща хубостта й в мит, в символ, в „Раждането на Венера“ от Ботичели – една от най-известните картини в света. В „Най-красивата жена на Флоренция“ Алиса Паломбо връща мита в образа на жена.

Райна Княгиня

Райна Княгиня, „История на България в картини“

„Още на първия ден след моето пристигане тук чух да се говори за едно лице, което турците насмешливо наричаха „Княгиня на българите“ – пише през август 1876 година американският журналист Дженюариъс Макгахан. – Казаха ми, че възглавявала въстанието, че била коронясана княгиня, че възседнала величествен кон, се разхождала по улиците на родния си град и развявала знамето като нова Жана д’Арк.“ Едва ли има нужда да си припомняте коя е Райна Княгиня, но днес можете да я погледнете с нови очи благодарение на прекрасния портрет на Васил Горанов и перото на Христина Йотова.

Изабела Д’есте

Изабела Д’есте, „Леонардо да Винчи“

Тя е дъщеря на херцога на Ферара и потомка на фамилията Есте – най-богатият и най-стар благороднически род в Италия. Получава сериозно класическо образование по латински, гръцки, история и музика. От шестгодишна е сгодена за Франческо Гондзага и когато се омъжва за него, се превръща в пълновластна владетелка на Мантуа, покровителка на изкуствата и страстна колекционерка на всичко красиво. „В епохата на показното потребление и конкурентното колекционерство Изабела търси най-голяма показност и конкуренция“ – пише за нея Уолтър Айзъксън и с хумор проследява историята на една неосъществена поръчка за портрет на Изабела с автор Леонардо да Винчи. „Сагата на тези две своенравни знаменитости и на един нещастен монах, попаднал между чука и наковалнята, продължава толкова дълго, че поне в ретроспекция е едновременно забавна и показателна за неохотата на Леонардо да изпълнява поръчки, които са му скучни“ – разказва Айзъксън. Показателна е и за друго – още един възможен образ на силната жена.

Роза Попова и Чичо Стоян

Роза Попова, „Афиши в огледалото“

„Дори не знаех името й досега. Как е възможно?“ – ако и вие сте си задавали този въпрос след прочита на „Афиши в огледалото“ или неволно си го зададете, след като прочетете този текст, не сте сами. Роза Попова е актриса, режисьор, преводач, драматург, преподавател, писател, импресарио, критик, милосърдна сестра. Съпруга е на детския писател Чичо Стоян („Все за нещо ще намери да се начумери“… спомняте си го, нали?) и съвременница, приятелка и колежка на Тодор Пеев, Кирил Христов, Мара Белчева, Димитър Бояджиев, Андрей Николов. Наричат я „Българската Сара Бернар“. Или по-скоро „наричали са я“, защото днес името й е почти забравено. Но не и в един много специален „афиш“, отпечатан през 2018 г. „Афиши в огледалото“ на Радостина А. Ангелова обхваща три години от живота на актрисата и макар да няма амбицията за документална книга, преплита в художествената история множество реални факти: от съпруга, през театралните й роли, до критическите й текстове и поезия и една (не)случила се любовна история, която завършва с куршум. „Ако в резултат на четенето ви се прииска да научите повече за когото и да е от реалните личности в романа, аз ще съм щастлива“ – пише Радостина Ангелова в бележката си в края на романа. Щастливи ще сте и вие.

Джоана Хофман

Джоана Хофман, „Стив Джобс“

През 1980 г. тя става член на първия екип на „Макинтош“ и отговорна за маркетинговите стратегии за налагане на продуктите на компанията. Остава в историята и като един от хората с достатъчно смелост, интелект и хъс, за да се противопоставят на Стив Джобс. В своята прочута биография Уолтър Айзъксън разказва един от знаменитите случаи, при които Джобс променя маркетинговите предвиждания на Джоана и тя е бясна: „Когато се качвах по стълбите, казах на секретарката му, че ще взема нож и ще го убия“, спомня си тя в книгата. Джоана е с източноевропейски корени, буен темперамент и силна воля. Именно това неколкократно й печели наградата за човек, който най-успешно се противопоставя на Джобс. Екипът на „Мак“ започва да връчва полушеговития приз от 1981 г. и наградите бързо се превръщат в традиция. Джоана е техният символ.