Препрочитаме любими откъси от „Разследванията на инспектор Гамаш“ с Бележките на Луиз Пени.

Част III. „Жестокият месец“

Знаете откъде идва заглавието на третия роман от „Разследванията на инспектор Гамаш“, нали? От поемата на Томас Елиът „Пуста земя“, която започва така: „Април е най-жестокият месец“. Днес – докато календарът все още е спрял на април, се връщаме към „Жестокият месец“ с бележките на Луиз.

Стр. 16

В Трите бора със сигурност нямаше нищо модерно, нищо шикозно или на гребена на вълната. Всъщност селото не можеше да се похвали с никое от нещата, които бяха важни за Клара преди двайсет и пет години, когато завърши колежа. Тук нищо не беше специално проектирано. Селото като че ли бе следвало примера на трите бора на площада и бе израсло от земята около тях.

Бележка от Луиз

Ха! Не съм чела това описание на селцето от много години и ако трябва да съм честна, то напълно отговаря на начина, по който виждам и усещам Трите бора и до ден днешен. Селото е естествено и органично. Нуждата му да впечатлява или да се доказва не е повече от тази на видра, орел или борово дърво.

Стр. 80

Това бе любимата гледка на Арман Гамаш. Отзад величествено се издигаха планините с обагрени в жълто и зелено склонове. Сега главният инспектор долови не само миризмата на бор, а и уханието на самата земя и множество други аромати. Подобното на мускус ухание на есенни листа, мириса на дим от печки на дърва, който се издигаше от комините долу, и на нещо друго. Вдигна глава и отново вдиша, този път по-леко. Замаскиран сред по-силните миризми, се долавяше и по-нежен аромат. На първите пролетни цветя.

Бележка от Луиз

Ооо – пролетта е тук сега, когато чета това, и макар че не сме съвсем стигнали до първите пролетни цветя, възхитата и удивлението са ми така добре познати. Светът се съживява. Като жена, родена и отгледана в града, преместването ми в селските райони на Квебек с Майкъл беше истинско откритие. Красотата, мястото. Предизвикателствата. И колко дълбоко се свързахме с ритъма и с чудесата на природата. Исках и продължавам да искам всичко това да намира отражение в книгите.

Стр. 75

Един ден самолюбието ти ще те убие. Много добре го знаеш. Правиш се на много безкористен, на велик учител. Мъдрият и търпелив Арман Гамаш. Но и двамата знаем, че това е егото ти. Гордостта. Много внимавай, приятелю. Тя е опасна. Сам го каза.

Бележка от Луиз

Това е постоянна тема – ахилесовата пета на Арман. Понякога хората ми казват, че той е прекалено перфектен, и аз си мисля – е, явно не четете книгите особено внимателно. Не виждате опасността от един добър човек, който вижда добро у другите там, където го няма. От усещането му, че има достъп до нещо, за което другите са слепи.

Стр. 78

Това бе странно признание от страна на Бовоар. Изключително практичен и съсредоточен върху фактите, Жан Ги обикновено не вярваше в неща, които не можеш да пипнеш. Като емоциите. Идеално допълваше шефа си, който по мнението на Бовоар губеше твърде много време в опити да надникне в главите и сърцата на хората. Там вътре бе пълен хаос и младият инспектор не беше по тази част

Бележка от Луиз

Жан Ги вероятно е героят, който еволюира най-много, и това е началото на неговото развитие. Тук виждаме същността му. Колко е предпазлив, колко се страхува да се остави напълно на човешките емоции. Знаех, че искам той да се развива, но, честно казано, на този етап не знаех в каква посока. Или как ще стигне дотам. Какво би могло да се случи, за да преобърне мисленето на Бовоар? Разбира се, по-късно в поредицата виждаме какво е. Трябваше да е толкова разтърсващо събитие, че той просто да не може да остане същият.

Стр. 88

Клара го погледна… От уважение винаги говореше с нея на английски. Владееше езика безупречно и незнайно защо имаше британски акцент. При всяка тяхна среща ѝ се искаше да го пита за това.

– Защо говорите английски като британец?

Гамаш вдигна вежди и я погледна леко изненадано.

– Това ли е отговорът на моя въпрос? – попита я с лека усмивка.

– Не, професоре. Но е нещо, което отдавна искам да ви попитам и все забравям.

– Следвал съм в „Кеймбридж“. История.

– И сте ошлайфали там английския си.

– Там научих английски.

Бележка от Луиз

Toва е препратка към две личности. Първо и преди всичко към съпруга ми Майкъл, по чийто образ е създаден Гамаш. Не съвсем случайно Майкъл е учил в Крайст Колидж в Кембридж и обичаше това място. Но тази част от характера на Гамаш е реверанс и към един човек, когото често интервюирах като журналист в CBC. Жак Паризо беше лидерът на сепаратиската Parti Québécois. През по-голямата част от политическия си живот той се бореше Квебек да бъде отделен от останалата част на Канада. Беше страстен защитник на френския език и повечето англоговорящи в най-добрия случай бяха притеснени от него, а в най-лошия го мразеха. И въпреки това той бе англофил и говореше английски перфектно с британски акцент. Любовта му към всичко английско не променяше стремежите му за любимия Квебек. Това ме изумяваше. И макар че Гамаш не е сепаратист, смятах, че ще е забавно да включа този неочакван елемент в неговия характер  – лекият акцент в английския му . И фактът, че той също обича Квебек и е учил в Кеймбридж.