Препрочитаме любими откъси от „Разследванията на инспектор Гамаш“ с Бележките на Луиз Пени.

Част IV. „Камъкът на смъртта“

Къде за първи път се срещаме с абатството, вдъхновило „Сен Жилбер“ от „Красива мистерия“? Какъв съвет получава Луиз Пени от майка си, когато се мести в първото си самостоятелно жилище, и как го включва в „Разследванията на Гамаш“? Отговорите са в четвърта част от „Бележките на Луиз Пени“.

Стр. 25

В „Белшас“ нямаше телевизия и дори радио се хващаше лошо, затова не можеха да чуят официалните канадски метеорологични прогнози. Разполагаха обаче с Патнод и с неговата почти митична способност да предсказва времето. Всяка сутрин, когато слизаха за закуска, прогнозата ги чакаше, окачена на вратата на трапезарията. За нация, обсебена от информацията за времето, това беше като необходимата доза дрога.

Бележка от Луиз

Хижата „Маноар Белшас“ е вдъхновена от „Маноар Хоуви“ в източната част на Квебек, макар че „Белшас“ е по-провинциална. Мислех го за толкова интересно, че докато пишех, не ми и хрумна да спомена безжичния интернет. Чудя се дали се дължи на това колко малко се е използвал в миналото (в далееечното минало преди десет години, което в кучешки и технологични години си е цял един живот, дори повече), или на това колко малко аз самата съм го използвала. Хммм, ще трябва да проверим. Но подозирам, че интернет връзките не са били толкова широко достъпни в селските райони. Откъсът, разбира се, е показателен и за манията на канадците по прогнозата за времето, за която си има основателна причина. В Канада времето може да те убие.

Стр. 28

Накрая, когато вече не можеха да преглътнат и хапка повече, се появи количката за сирена, отрупана с подбрани видове, произведени от монасите от близкото бенедиктинско абатство. Братята водеха съзерцателен живот, отглеждаха животни, правеха сирена и пееха красиви грегориански песнопения. По ирония на съдбата тези мъже, които целенасочено се бяха оттеглили от света, бяха станали световноизвестни.

Бележка от Луиз

О, здавей, бенедиктинско абатство! Бях забравила, че съм споменала манастира тук. Както вероятно си личи от цитата, той вдъхнови „Сен Жилбер“ в „Красива мистерия“. Докато пишех „Камъкът на смъртта“, нямах дори бегла идея нито за тази книга, нито за монасите.

Стр. 34

После се присмя на мислите си. Виждаше неща, които не бяха тук, чуваше думи, които не бяха изговорени. Дошъл бе в „Белшас“, за да изключи всичко това, да се отпусне и да не търси петна по килима, нож в храсталака или в гърба. Да спре да забелязва неприятни интонации, които се появяват в учтиви разговори, яхнали нормални думи. Чувства, които се съпротивляват, огъват се и се превръщат в нещо друго, подобно на емоционално оригами. Изглеждат приятни, но прикриват нещо не толкова приятно.

Бележка от Луиз

Мисля, че всички познаваме хора като тези, които описва Гамаш. С усмивка на лицето и жило отзад. Всеизвестна истина е и за мен със сигурност е важало през целия ми живот – успокояващо е да знам, че мога да превърна болката в нещо полезно. Мога да разгъна оригамито и да го превърна в свое собствено творение. Рано или късно. Веднага щом успее да изляза от феталната поза.

Стр. 98

Когато за първи път отидох на училище в „Абът“ и разопаковах малките си чорапки, обувки и панталонки в пансиона, открих, че на сакото ми е забодена бележка с почерка на татко. Пишеше „Ни­кога не използвай първата кабинка в обществена тоалетна“.

Бележка от Луиз

Хаха – това всъщност е нещо, което ми е казвала майка ми. Когато се преместих в първия си самостоятелен апартамент – едно миниатюрно студио, тя дойде да помогне. После – когато си тръгваше, се прегърнахме на вратата със сълзи в очите, а тя ме погледна и каза:

–  Има нещо, което искам да знаеш.

– Да, мамо?

– Никога не използвай първата кабинка в обществена тоалетна.

После се обърна и си тръгна. Често се чудя, но не исках да питам, колко дълго го е пазила за този момент. Знаейки, че и двете ще имаме нужда да се усмихнем. И до днес, ако мога да го избегна, го правя. (По-късно мама обясни, че хората ги използват, когато бързат… няма нужда от повече думи.)

Стр. 205

Първото поколение прави парите, второто ги цени, защото е станало свидетел на саможертвите, а третото ги пропилява. Ние сме третото. Ние, четиримата. Татко ни мразеше, смяташе, че ще откраднем парите му и ще разсипем семейството. Толкова се страхуваше да не ни разглези, че никога не ни даде нищо освен глупави съвети. Думи. Нищо повече.

Бележка от Луиз

Спомням си, че чух това по време на едно интервю, което направих за CBC. В момента не мога да си спомня кого интервюирах, но имаше нещо общо с една от „великите“ индустриални фамилии в Монреал. Изглеждаше ми толкова гръцко, толкова трагично, толкова неизбежно и толкова често вярно, че го запомних и повече от десет години по-късно го използвах тук. Бедните невежи Мороу . Попарени от собствената си слепота за това какви късметлии са всъщност. Неспособни да си направят сметката и да стигнат до онова, което е наистина важно. За да съм честна, на мен самата ми отне повече от 35 години да го осъзная.