Той си извоюва славата на майстор на трилърите още с дебютния си роман „Намисли си число“. Днес историите с любимия герой Дейвид Гърни са шест, а читателите им – милиони. Предлагаме ви този път да погледнем към Джон Вердън не чрез числата, а през буквите – с любопитни факти за книгите и живота му от А до Я.

Aвторът на поредицата за Дейв Гърни започва кариерата си на писател след трийсет и пет години в рекламната индустрия.

Българските заглавия на книгите традиционно са в императив. По ред на излизане на романите те са: „Намисли си число”, „Затвори очи”, „Не дърпай дявола за опашката”, „Питър Пан трябва да умре”, „Не заспивай” и „Запали реката“.

В училище Вердън пише поема, оценена много високо от преподавателя му по литература. Тогава за първи път се замисля, че писането наистина може да се окаже негова съдба.

Голяма част от биографията му съвпада с тази на героя Дейв Гърни – и двамата са завършили един и същ колеж в Бронкс, и двамата се оттеглят в провинцията след успешна кариера в Ню Йорк, но авторът е категоричен: „Никога не бих могъл да правя това, което прави той“.

Дърводелството е една от страстите на Вердън. След като се пенсионира от рекламната индустрия, той започва да прави мебели от дърво.

Един от източниците му на вдъхновение е личната му склонност към параноя. „Дъщеря ми, която работи в областта на психичното здраве, го нарича „катастрофално мислене“ – разказва той и добавя, че именно по тази причина лесно му хрумват ужасяващи сценарии.

Жестокият убиец Питър Пан от едноименния четвърти роман („Питър Пан трябва да умре“) носи в биографията си българска следа.

Заплетените случаи на Гърни до момента са издадени в 27 страни.

„Иска ми се да открия начин да ям повече сладолед, без да се налага да си купувам по-широки панталони“ – това е отговорът на Вердън, когато го питат за неосъществените му амбиции.

Йога, виолончело, градинарство, отглеждане на кокошки и дълги разходки – Мадлин, съпругата на Гърни в романите, има множество и различни хобита. Самият автор също – преминал е дори обучение за управление на самолет.

Кафето е неотменна част от процеса му на писане и единственият постоянен „ритуал“, който спазва.

Любимите му автори са: Артър Конан Дойл, Рейманд Чандлър, Рос Макдоналд и Реджиналд Хил.

Мадлин, съпругата на Гърни, е образ, вдъхновен от съпругата на Вердън – Наоми. „Откривам в жена си много от силните страни на Мадлин: честността, интелигентността и връзката й със сегашния момент – казва писателят, – но съпругата ми е много по-топъл и забавен човек от героинята в книгата.“

„Намисли си число“ печели стотици хиляди читатели още с необичайната си завръзка: „В пощенската си кутия Марк намира два плика. В единия пише: „Искам да видиш колко добре те познавам. Намисли си число от 1 до 1000 и отвори другия плик!”. Марк си намисля 658, отваря другия плик и се вцепенява от написаното – „Знаех, че ще избереш 658”…

Очаква се Гърни скоро да се пови и на екран. През 2018 г. канадската компания Innis Lake Entertainment откупи филмовите и тв права на поредицата.

Планините Кетскил са декор (а понякога и главен участник) не само в ежедневието на автора, а и в това на неговите герои. Домът на Дейв и Мадлин Гърни в книгите много прилича на къщата сред планините, в която живеят Джон и съпругата му.

Работата в рекламата очевидно не липсва на Вердън, който признава, че предпочита да не се намесва в рекламните стратегии за собствените си книги.

Сред популярните фенове на романите му у нас се нареждат писателката Елена Павлова, любимата блогърка Мария Пеева, известна като Мама Нинджа; и Христо Блажев от „Книголандия“.

Трите деца на Вердън са най-голямата гордост в живота му.

Уайът Ривър – основното място на действието в „Запали реката“ е измислен град, но в него се оглеждат множество малки градчета от Централен Ню Йорк.

„Фактите не могат да се мерят с убежденията – пише Вердън в петия си роман „Не заспивай“. – Може да си мислим, че убежденията ни се основават на факти, но истината е, че фактите, които възприемаме, се основават на убежденията ни. Голямата илюзия на аналитичния ум е, че фактите могат да убеждават. Хората не умират, за да защитават факти, а за да защитават убежденията си.“

„Хладнокръвно“ по романа на Труман Капоти е любимата му екранизация на книга.

Циничният Джак Хардуик, който с всеки следващ роман играе все по-важна роля в случаите и в живота на Гърни, е любимец на екипа на „Софтпрес“.

Често цитиран любопитен период от живота на Вердън е работата му като каскадьор в увеселителен парк и, по собствените му думи, „обсесивните“ занимания с бойни изкуства.

Шестият му роман „Запали реката“ излезе на български в края на 2018 г. и се превърна в най-продавания трилър на „Софтпрес“ за годината.

Щатските медии често наричат книгите на Вердън „зрели детективски романи“ заради интелигентния сюжет и добре развити герои.

Ъгълчетата на подсъзнанието му са мястото, в което се раждат идеите за всеки следващ роман. Първоначално всичко е само образи, които той се опитва да обясни. Постепенно процесът става по-организиран, но Вердън твърди, че не знае как ще завърши историята, преди да я напише докрай: „Героите определят финала“.

Юбилейната 2020 г., когато се навършват 10 години от излизането на дебютния „Намисли си число“, вероятно ще ни донесе нов роман за Гърни, ако Вердън спази традицията да пише по един роман на всеки две години.

Ясен глас – това е рецептата на Вердън за добрите трилъри. „Първо, открий гласа на героя и после думите в гласа му. Второ – включи конфликт във всяка сцена, дори в нея да има само един персонаж – казва той, когато го питат за съвети към начинаещите писатели, и после с усмивка допълва: – Трето, не обръщай голямо внимание на другите ми два съвета. Кой съм аз, че да давам съвети?“