„Парижкият апартамент“ е дебютния роман на американката Мишел Гейбъл. Базиран на действителна история, романът представя завладяваща история за съдбата на една силна жена и магията на Париж, неподвластна на смяната не епохите. Една от най-четените и обсъждани книги, излизали с логото на нашето издателство, две години след дебюта си „Парижкият апартамент“ продължава да предизвиква интерес и да провокира читателите. Прочетете ревюто на She Wolf, публикувано във фейсбук групата „Какво четеш…“ на 10 декември 2015.

Според класацията на веригата Хеликон „Парижкият апартамент“ е на 28 място в топ 50 на най-продаваните книги в категория „художествена литература“. През 2016 очакваме вторият роман на Гейбъл, който носи изпълненото с обещания заглавие „Ще се видим в Париж“. Подобно на предшественика си и този роман ни потапя в неповторимата омагьосваща атмосфера на френската столица с нейното изкуство, история и обитатели…

Тази книга е друга работа. Гледам я в библиотеката на една моя позната как се е излегнала небрежно върху томовете на Артър Конан Дойл и Оскар Уайлд и някак си всеки път ми се струва, че не й е там мястото. И дълго време смятах, че това е причината, за да ми се набива толкова много на очи. Никога не я поисках – първо, защото винаги ми се е струвала някоя блудкава драма и после защото твърде рядко се виждам с нейната притежателка (а не обичам да задържам чужди книги дълго в мен). Но ето че едно закъсняло отиване до библиотеката в квартала ме възнагради точно с нея. Какво да си избереш за 5 мин? Особено когато нямаш списък, нито план. А от библиотека не се тръгва с празни ръце, това е закон. Хвърлих един бърз поглед на новите книги и ето я пак ми крещи насреща с меката си розова корица. Държа я в ръка, подавам я на библиотекарката и опитвам да преценя с какво се захващам. Сякаш държа едно от онези префинени и префърцунени шишенца парфюм, с розова течност, която леко се полюшва между пръстите ми.
Но се зачитам още в колата на път за вкъщи и съвсем забравям, че половинката ми нещо бъбри от шофьорската седалка.

Мишел Гейбъл

„Парижкият апартамент“ е наистина особен случай. Непретенциозен сюжет, в който като заек от шапка на магьосник не спират да изскачат имена на известни личности от миналото – Болдини, Виктор Юго, Монтескьо, Пруст. Изумително е как Мишел Гейбъл успява да пресъздаде тази история без капчица излишен грим. Писателката разказва паралелно две истории.
Ейприл, експерт по оценяване на мебели, е 35-годишна жена с красив, богат съпруг, който я обича и две доведени дъщери, които се радва, че са част от семейството им. Животът й вече се е обърнал на опаки, когато получава предложението да замине за Париж и да даде експертната си оценка за вещите в един апартамент, който не е бил отварян от седемдесет години. И този билет към любимия й град е нейното бягство от драмата, с която опитва да се пребори в личния си живот – изневярата на съпруга й („единична забежка, която няма да се повтори“). А Париж е нейното слабо място и за пореден път успява да я свари неподготвена за своите тайнства. Там Ейприл среща чаровния, нахален адвокат Люк Тебю, който няма да я остави на мира по един доста игрив начин, докато не разкрие душата си пред него. Но истинското разковниче се оказва в апартамента, който Ейприл трябва да оцени. Или по-скоро в дневниците на неговата притежателка, които тя открива.
И с това Мишел Гейбъл поднася на читателя втората история, която ще преплете с тази на Ейприл. Собственичката на апартамента – цветната Март дьо Флориан, израснала като сираче, младо целеустремено момиче, което още със стъпването си в Париж се зарича да успее. И тя има своите причини за това, но не бих искала да ви ги разкрия в аванс, в крайна сметка тази постепенна развръзка и наслагване на причинността са част от чара на книгата. Ейприл се привързва към историята на Март и приема за лично предизвикателство да предизвика собствен търг за нейните вещи и да й подари посмъртно нейния миг слава, към който тя съсредоточено върви през целия си живот.
Трудно е да включа просто в един пост всички разклонения на тази история, които перфектно пасват и носят истинска наслада от четенето й. Мишел Гейбъл успява да изгради една многопластова, концентрирана фабула, която поне мен ме държа будна до малките часове на нощта. Не съжалявам и на йота, че се докоснах до това творение.

Очаквайте през 2016: