В рубриката „Нашите автори“ ви представяме лицата, които стоят зад книгите, заели специално място във вашата домашна библиотека. Писателите, които споделят любопитни подробности около своето детство и оформянето им не само като пишещи, но и като четящи хора.

Елена Павлова е автор на книги за малки и големи, а кариерата в писането й е дълга, широка и чудна също като Долната земя. Има 30 книги-игри зад гърба си, опитът й на преводач включва повече от 50 превода на романи от писатели като Стивън Кинг и Айзък Азимов и др.

Любим детски роман: От времето, когато бях малка – „Роня, дъщерята на разбойника“ (А.Линдгрен); от съвременните – „Кукувича песен“ на Франсис Хардинг (не е издаван на български) и „Гости отдалеч“ на Джоф Родки (тази е издавана), а също и „Забранете тази книга!“

Герой от книга, на когото исках да приличам: Олеле, много са. Обаче май Олд Шетърхенд води с доста пред всички останали. Доста късно разбрах, че жените не са имали място в Дивия Запад и още не съм се отсърдила за това.

Книгата, която не харесвах като дете: „Ние, врабчетата“ (Й.Радичков). И до днес не харесвам Радичков. Почти всичко негово съм прочела, за да се убедя в неприязънта си.

Историята, с която заспивах вечер: На мен ми четяха през деня, а не след лягане, така че след „Лека нощ, деца“ заспивах, като си доизмислях и премислях прочетеното ми през деня.

Детска книга, която обичам да чета като голям: Всичките! Със същото удоволствие като едно време.

Най-голямата беля, която съм правила: В първи клас избягах от училище, за да чупя ледените шушулки от терасите и с една приятелка да се преструваме, че са ескимо. Като пораснах, започнах да правя и по-големи бели, в 9 клас например оглавявах стачка в училище…

Като дете исках да стана: Писател. Също така ветеринар, режисьор, пътешественик и астроном.

Спомням си, че се почувствах много горда със себе си, когато: Когато спечелих първата си награда от конкурс за фантастичен разказ за големи. Бях на 13 години.