Блог на СофтПрес
И разбира се, баниците се точат на ръка (ревю за „Готварската книга на „Жената днес”)
22 ноември 2018
Мнения
Илиян Димитров е създател на Блоговодител – пътеводител в света на кулинарните блогове и автор на книгите „Българска традиционна кухня“ и „Сезонна кухня“. Отзивът е публикуван във Фейсбук.
Всяка рецепта носи усещане за уют
и обещание за хапка щастие
До сега не ми се беше случвало да прочета готварска книга „от кора до кора”, нито пък да прочета готварска книга „на един дъх”. Но ето, че ми се случи снощи с „Готварската книга на „Жената днес”.
Идеята ми беше само да я попрелистя, но веднъж започнал, се увлякох в емоцията на книгата, носталгията на рецептите и не на последно място – спецификата на изказа, с който бяха поднесени. Това в никакъв случай не е стандартна книга с рецепти, а по-скоро пътешествие във времето и в душевността на поколенията на нашите родители, баби и дядовци. „Готварската книга на „Жената днес“ събира в едно част от най-добрите рецепти, публикувани в списанието, превърнало се в институция, от 40-те до 80-те години на миналия век. Хората, които нямат лична допирна точка до този отрязък от историята ни, може би няма да усетят всички нюанси и дълбочина в историите, които трасират пътешествието, което книгата ни поднася, но ще се насладят на една интересна гледна точка към мисленето и светоусещането на хората от втората половина на миналия век.
Днес е много лесно да забравим, че през 20-век са се водили войни, недоимъкът е бил често повсеместен, нямало е установени норми по отношение на културата на хранене, информационното затъмнение е било почти пълно, а продуктите, с които се е готвело, са били ограничени като разнообразие и достъпност. Отразения от книгата период обхваща военните и следвоенни години, годините на изграждане на един качествено нов за българите политически строй и стига до неговия крах. Това, разбира се, са само груби рамки на социалния контекст, който аз усетих прелиствайки книгата и зачитайки се в избраните рецепти.
Особено интересни ми бяха интервютата с избрани актьори, музиканти, певци, преводачи и готвачи, които споделяха своето усещане и мисли за взаимоотношенията между хората, за ценностите и важните неща в живота. Особено ме впечатли каква силна емоционална връзка имаха те с храната, традициите, сремежа към по-добър живот. Много забавни ми бяха и някак неусетно вплетените противоборства на идеи между различните автори – за това как готвят мъжете (експериментирайки съзидателно) и как жените (пазейки традициите и историята), за противопоставянето на вегетарианските настроения (и рецепти) и еуфоричния ентусиазъм на любителите на месото, за любителите на новото и модерното (в контекста на времето си – например – тенджерата под налягане) и традиционно настроените, неотстъпващи от проверените и установени порядки в приготвянето на ястия (къкрене на бавен огън в глинено гърне) и тн.
Особено ме впечатли един израз в книгата, в интервюто на Боян Иванов, който мимоходом обяснявайки за неговите специалитети и „запазени марки” споменава репликата – „Идват ни на гости 5-6 приятелски семейства…” при което в мен нахлуха спомени от детството, които ясно си давам сметка, че няма да мога да осигуря на моите деца, защото светът вече не е същия и такива големи събирания се случват много, много рядко и почти никога в семейна обстановка…
Също така ме разчувства един аспект от споделените спомени на Борис Николов, в който бабата му приготвя зелен боб в гърне, и го подкиселява със сок от сварена джанка.
Много приятни ми бяха и използването на изрази като: ”оставете ястието на КЛОКНЕ”, „варете … докато месото и зелето … ОСТАНАТ НА МАСЛО”, „изчистете ГРИЖЛИВО“, „сипва се олио да ОБЛЕЕ ДЪНОТО“, „запържете докато ЗАЗЛАТЕЕ“, „счукайте боба в ЧУТУРА“, „готви се ПОЧТИ САМО“.
Особено мили ми бяха откровения като: „Не се ли вложи малко душа, липсва ли желание, няма да се получи ястие“, „С такъв фасул се нахранват 5-6 души и остава за още веднъж“, „Кухнята на едно семейство е изразител на неговия социален статус…“, “Често месото е старичко, затова ви препоръчвам хубаво да го измиете и да го накиснете в прясно мляко. Става розово и прясно.“
Рецептите в готварската книга на „Жената днес” са в духа на времето, за което се отнасят – концентрирани върху Вкусът, щедри по отношение използването на масло, свинска мас, сланина, сметана и майонеза, наблягащи върху използването на много сезонни зеленчуци и зеленолистни растения, богати на рецепти с риба и морски дарове, специалитети съобразени с традиционния празничен календар на българите, по-пестеливи на сладкиши и десерти, но щедри на рецепти за консервирани храни и колбаси. Всяка рецепта носи усещане за уют и обещание за хапка щастие. И разбира се, баниците се точат на ръка 🙂
