10. Пиши така, както свириш на цигулка

В писането няма магия и това е най-тъжното нещо на света. Почти колкото разкритието, че еднорозите не съществуват.

Истината обаче е, че писането е като свиренето на цигулка и изисква много упражнения. И точно като него си има правила на занаята: прокарваш думите си с точния натиск и под точния ъгъл спрямо сърцето на читателя и получаваш нужната емоция в нужния момент. С време и труд се научаваш да свириш все по-добре на душите на читателите си.

Брандън Сандерсън – един от най-четените и високоплатени писатели на фентъзи – твърди, че не притежава никакъв талант за писател и всичките му постижения са резултат само на усърден труд.

9. Пиши така, както четеш написаното от другите

Никой не се ражда гениален писател, за разлика от гениалните математици например. Бъдещият творец е длъжен първо да открие топлата вода и за целта е необходимо ужасно много да чете. От всичко и по много. Във всяка една сполучлива книга са залегнали стройни вътрешни механизми; доброто им познаване не гарантира успешна писателска кариера, но позволява качествено читателско преживяване.

Джек Лондон цял живот се самообразова и гледа на писането като на работа; начин да се измъкне от бедността и да си осигури по-добър живот.

8. Пиши и не се отказвай въпреки препятствията

Да вземеш в ръце книжното телце на детето си безспорно е приятна тръпка, но не бива да е крайна цел на творчеството.

Преди петнайсетина години, по време на събиране на писатели, един от присъстващите проучи кои автори пишат „за себе си“ и кои – „за публиката“. Интересно беше, че елитаристично настроените посочиха първия вариант, а ориентираните към по-непретенциозната литература – втория. Но, реално погледнато, и двата избора не са верни. Човек пише, защото му идва отвътре. Оценяван и добре приет или пък напротив, отхвърлен и нехаресван, продължава да го прави просто защото не може иначе.

Стефан Кръстев (Цефулес) е един от най-големите „ъндърграунд“ автори в България с невероятно красива и прецизно изпипана проза. Самоиздавал е най-разнообразни книги, както на хартия, така и в електронен вид; предприемал е най-невероятни опити да ги рекламира и неведнъж се е отчайвал от неразбирането на публиката, но продължава да твори.

7. Пиши за конкретна публика

„Пиша за всички“ и „Аз за тези читатели не пиша“ – двата най-ужасни отговора на въпроса „За кого пишеш?“.

Точно като рекламите във фейсбук, всяко едно произведение си има точната публика: деца от 9 до 12, юноши, жени под 40 или мъже над 60 да речем. Хубаво е, когато авторът е наясно с аудиторията си от самото начало и съзнателно се съобразява с нея и особеностите на мисленето й. Макар че дори при по-големите писатели се получава и обратното – произведението избира своята аудитория, а понякога и аудиторията – свой писател. Отделните категории често се сливат или сами се прибавят към първоначалния букет.

След като излизат първите книги на Стивън Кинг, редакторът в тогавашното му издателство „Дабълдей“ възразява срещу следващите му проекти с твърдението, че публикуването на няколко последователни книги в областта на ужасите ще го бележи в съзнанието на читателите като „хорър автор“ завинаги. Времето доказва правотата на редактора: макар да е писал детски книги, фентъзи, криминалета, „съвременна“ литература и дори спортни разкази за любимия си бейзбол, Кинг си остава Кралят на хоръра вече за няколко поколения.

6. Пиши така, все едно ходиш на работа

Доскоро – и все още – на писането „като занаят“ у нас се гледаше с презрение и недоумение. Българският (пък и не само) писател не разбира, че книгата е продукт; че продукт е самото писателско битие. На Запад откриването на нов достоен автор е съпроводено с договор за следващи книги, който ясно и подробно описва тематика и крайни срокове на бъдещите издания за идните четири, пет и повече години. Успешният автор следователно е не само този, написал една гениална книга, а този, който е в състояние да не се “огъне” под напрежение и да сътвори в срок и следващите си проекти.

Това изисква преди всичко приучаване към ред и режим, създаване на рутина.

В интервю през 2004 г. Харуки Мураками, спряган за един от най-великите писатели на съвремието, разказва за рутината си така:

Когато съм в режим за писане на роман, ставам в четири сутринта и работя в продължение на пет до шест часа. Следобед пробягвам десет километра или плувам хиляда и петстотин метра (или правя и двете), а после отделям известно време за четене и слушам музика. Лягам си в девет вечерта.

Придържам се към този режим ежедневно, без отклонения. Повторението само по себе си се превръща във важен елемент; то е форма на хипноза.

5. Пиши така, все едно изпълняваш производствена задача

Занаятчийският аспект по изпълнението на срокове включва не просто писането на определен брой страници или прекарването на задължително време пред ръкописа, но и същинското измисляне на произведението, сглобяването му; самопроверката и саморедакцията. В завода за безалкохолни не сменят сиропа за напитката насред пълненето на касата; в печатницата не пускат книгата, преди страниците да са обрязани. Писането не е по-различно: след като се „роди“ едно произведение, авторът е длъжен да го провери за логика, счупвания на действието… и да почисти повторенията, неяснотите и грешките.

Никол Бианчи, блогър и творчески съветник, предлага алгоритъм със следните седем въпроса за „проверка на текста за дупки и течове“:

Логични ли са преходите между отделните абзаци? А гладки и последователни ли са? Има ли нужда абзаците да се прередят или пренапишат? Забелязвате ли нещо, което трябва да се обясни по-задълбочено? Има ли места в текcта с излишна или натоварваща информация? А какво е положението с повтарящите се идеи и изречения? Има ли места, които се нуждаят от по-подробни примери вместо от обобщения?

4. Намери си добър редактор

Добрият редактор е задължителен за всички писатели, с изключение на Милен Русков (и Иван Атанасов). Работата на редактора е не да „ремонтира“ и пренаписва текстовете на автора, а да го подтиква да ги прегледа и преработи. „Добър“ в случая означава:

– човек, който умее да бърничка в чужди текстове и да изважда на бял свят ценните им аспекти;

– човек, с когото ще се разбирате и съобразявате.

Едното не върви непременно ръка за ръка с другото, но и двете условия са извънредно важни.

Елена Павлова, моя милост :), е българска писателка, която обича да участва на конкурси и през 2016 г., след продължителна и плодотворна работа с добър редактор върху първия й сборник с разкази, реши да си направи експеримент: в периода от средата на 2016 до средата на 2017 г. изпращаше по всевъзможни конкурси нередактирани разкази. Резултатът: една почетна награда и една първа. От средата на 2017 г. до средата на 2018 г. участваше в конкурси (приблизително същите и като организатори, и като брой) с разкази, задължително преминали редакция. Резултатът: пет първи награди, две специални и няколко по-дребни.

3. Пиши достоверно и последователно

Подготовката и проучванията съставят повече от половината от същината на едно произведение, независимо дали е разказ, или роман. Те допринасят за възможността читателят да се потопи в атмосферата. Дяволът се крие в детайлите – един часовник на ръката на Спартак е способен да съсипе цял исторически роман.

При по-големите произведения и поредици е не просто желателно, а необходимо да се води дневник на света, в който авторът си записва детайлите, героите, събитията и предисториите така, че при нужда да може веднага да направи проверка и да „хване“ грешката си. Читателите-пробници са също толкова важен елемент: чуждото око винаги е способно да хване повече грешки от собственото, а приносът на бета-читателя често е огромен и може да доведе дори до пренаписване на части от произведението.

До крайна форма на бета-тестване е стигнал преди време Дмитрий Глуховски, руски писател-фантаст, който публикува романа си „Метро 2033“ на части в интернет форум и оставя читателите да преценяват достоверността и последователността на всеки откъс, както и да определят развитието на сюжета по-нататък. Това довежда дори до появата на две версии на книгата: електронна „форумна“ и публикувана хартиена, където някои части и финали съществено се различават.

2. Пиши така, че да задържиш вниманието на читателя

Доказан факт е, че в паметта на читателите остават не чудесно написаните книги, а онези, способни да грабнат вниманието и да го задържат. За това са важни интригуващият сюжет и интересните герои.

Читателите обичат да се идентифицират с героите, макар да не е задължително да ги харесват, за да останат в плен на книгата. Всъщност те се идентифицират с постъпките на героите, с техните емоции и мотивация; вълнува ги развитието на образите. Следователно най-голямата грешка на един писател са плоските и безинтересни герои.

Четенето е болка, а към болката се привиква, ако тя остава продължително на едно и също ниво – така и сюжетът трябва да предлага все по-големи дразнители, за да задържи читателя да обръща с нетърпение страниците. Втората най-голяма грешка при писането е кулминацията на книгата да се случи в средата или дори още в началото.

Доналд Уестлейк, американски писател, публикува под най-разнообразни псевдоними и в най-различни жанрове; слави се с живописните си герои, живите диалози и интригуващите сюжетни обрати. Най-популярният от героите му (с „автор“ алтер егото на Уестлейк Ричард Старк) е закоравелият престъпник Паркър, в книгите за когото няма нито един положителен герой, но въпреки това се продават отлично и са много четени и харесвани.

1. Пиши така, че да задържиш собственото си внимание

Първо и преди всичко – писането не трябва да е мъчение за автора. Ако произведението „запъне“ някъде, съпротивлява се да продължи по релсата на сюжета, вероятно траверсите са сложени накриво. От друга страна – това, че някакво творение е веднъж започнато, не означава, че непременно трябва да бъде завършено.

С други думи: задължително е само писането да е процес, интересен за автора поне толкова, колкото ще бъде четенето на произведението за читателя. Колкото и добър да е един автор, винаги си личи кога е писал с вдъхновение и интерес и кога с мъка е борил думите.

Ърнест Хемингуей, носител на Нобелова награда и Пулицър, дава и може би най-важния съвет за писането: „Винаги спирай, докато знаеш какво следва“.