Блог на СофтПрес
Град Квебек през очите на инспектор Гамаш
автор Боряна Стоянова
Мисля, че е време да си призная за един (лош) читателски навик, който развих преди години. Попадна ли на любопитна информация в някоя книга, започвам да проучвам трескаво темата и в процеса на изследване често попадам на второ, трето и четвърто нещо за проучване – омагьосан лабиринт, от който няма измъкване. Тъй като работата ми изисква съсредоточено четене, обикновено си налагам да озаптявам любопитството си и да го задоволявам само в свободното си време. Понякога обаче не ми се получава. Докато четях „Сенки в снега“, се случи тъкмо това. Подхлъзна ме не друго, а град Квебек. Магичният бял Квебек на Луиз Пени, който според мен е отговорен поне на 50% за очарованието на шестия роман от поредицата за инспектор Гамаш.
В Благодарностите на „Сенки в снега“ Луиз Пени нарича града живата история на Канада. Но бърза да подчертае също, че Квебек не е музей, а жизнена, съвременна, процъфтяваща столица. Единственият укрепен град на север от Мексико е основан през 1608 година (което го прави едно от най-старите селища в Северна Америка) и има напълно европейска атмосфера. Архитектурата му е забележителна и белязана от дългогодишното взаимодействие на френската и английската култура по тези земи. И все пак днес повечето местни са френскоезични (едва 1,5% от населението е англоезично), така че няма да сбъркате, ако се запасите с френски разговорник, в случай че страстта ви за пътешествия ви отведе в Квебек.
Някои от забележителностите на града видяхме и през очите на Гамаш.
Като най-сниманата сграда в Канада, хотел „Шато Фронтенак“ –
огромен и внушителен, с множество кулички, сякаш изникнал от самата скала… едновременно великолепен и заплашителен
Построен в края на XIX век в стила на френските средновековни замъци, той е сред най-разпознаваемите символи на града и изиграва изненадваща роля във Втората световна война. През 1943 година тук се провежда Квебекската конференция, на която Уинстън Чърчил, Франклин Делано Рузвелт и Макензи Кинг (канадският министър-председател) обсъждат стратегии за войната.
Край хотела е терасата Дуферин – дълга около километър и половина алея с дъсчена настилка, от която се открива прекрасна гледка към реката. Как я вижда Гамаш?
През лятото тук изобилстваше от колички за сладолед, на всяка крачка свиреха улични музиканти, а хората си почиваха под сянката на беседките. Зимно време леденият и влажен вятър се носеше от река Сейнт Лорънс, сблъскваше се с пешеходците, спираше им дъха и буквално обелваше кожата от лицата им. Но пак се намираха хора, които да се разхождат по откритата тераса – толкова забележителна бе гледката.
Терасата Дуферин отвежда от „Шато Фронтенак“ право към Цитаделата с форма на неправилна звезда, където е официалната резиденция на канадския монарх и генерал-губернатора на Канада (кралица Елизабет II). Цитаделата е военна база и е част от запазените и до днес крепостни стени на града, които са обект от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Катедралата „Нотр Дам“ в Квебек е базилика в необароков стил, построена през далечната 1647 година (и унищожавана на два пъти при пожари през вековете). Пищният храм е една от 150-те църкви на града и е катедрална църква на квебекската католическа архиепископия. В него могат да се видят много съкровища от времето на френското управление. През погледа на Гамаш:
„Във величествената църква с позлатени арки венчаваха, кръщаваха, наказваха, наставляваха и погребваха най-знатните и най-низшите граждани на Квебек. И макар че в града нямаше недостиг на църкви, всички те бяха спътници, а „Нотр Дам“ бе тяхното слънце.“
Плас Роял се отличава с кокетна архитектура, типична за Франция от XVII век, и неслучайно е историческото сърце на града. Тъкмо тук, на мястото на площада, френският пътешественик Самюел дьо Шамплен е основал първото френско селище в Северна Америка. Съвсем наблизо е и може да се види и огромният стенопис Fresque des Québécois, който разказва историята на Квебек и на петнайсет изтъкнати исторически фигури.
Всички книги на Луиз Пени може да намерите в любимата си книжарница и в сайта на Софтпрес на този линк.
Дискусиите за поредицата продължават във фейсбук групата Трите бора – група за почитателите на Луиз Пени в България. Заповядайте!