В края на март излиза нов роман от Силвия Дей. Пленителната викторианска история ни пренася в Англия, началото на XIX век. 
Той се казва Бонд. Джаспър Бонд. В обществото е известен като частен детектив и ловец на крадци, а сред дамите от аристокрацията – като тайнствен чаровник с тъмно минало. Човек на действието, твърде снажен, прекалено красив и прекомерно опасен. Елайза Мартин, самотна, практична и богата наследница, обградена от ухажори, примамени от красотата и парите й. Когато някой започва да режисира „инциденти“, за да я тласне да се омъжи насила, младата жена отказва да се поддаде на заплахите. Решена да разплете мистерията, Елайза наема Бонд да проучи кой е злосторникът.

И всичко между аристократката и неустоимия детектив започва като бизнес отношения…

Силвия Дей e автор №1 на New York Times и международен автор на бестселъри с повече от 20 романа, отличени с престижни награди и издадени в над 40 страни. Тя е бестселър автор №1 в 28 държави, а книгите й се издават в милионни тиражи. Правата за екранизиране на поредицата „Кросфайър“ са закупени от Lionsgate.

Джаспър последва иконома до един от кабинетите и се спря на прага, за да изчака прислужникът да обяви пристигането му. Сключил ръце зад гърба си, огледа стаята и обърна внимание на тежката мебел, характерна за мъжки кабинет, на чийто фон изпъкваха флоралните завеси в пастелни тонове и картини с живописни пейзажи от провинцията. Помещението сякаш някога бе принадлежало на мъж, но вече не.

– А, добро утро, мистър Бонд.

Икономът се поклони и отстъпи, а Джаспър най-сетне успя да зърне стройната жена, която слугата бе скривал досега с едрата си фигура. Елайза седеше зад писалище от орехово дърво – толкова огромно, че тя изглеждаше като дете. Бе свела поглед, нежните къдрици на косата ѝ бяха прибрани нагоре, а фината дантела, която украсяваше горната част на скромната ѝ рокля, отчасти покриваше раменете ѝ.

Джаспър влезе в кабинета и се насочи към един от резбованите дървени столове пред  писалището. Преди да седне, надникна, за да види върху какво е съсредоточена клиентката му. Счетоводни книги. Младата жена работеше усърдно, като запълваше колонките с впечатляваща бързина и изрядно прегледни цифри.

– Отново сте точен – промърмори тя.

– И това ли е недостатък? – запита я Джаспър.

Елайза вдигна поглед към него и го огледа изпод гъстите си златисти мигли.

– Желаете ли чай?

– Не, благодаря.

Дамата остави перото и отпрати иконома с жест.

– Точността ви само доказва, че цените времето. Затова очаквам, че ще цените и моето, за което ще съм много благодарна.

– Какво друго е ценно за вас, мис Мартин?

– Не разбирам защо това има значение.

Джаспър се усмихна:

– Ако ще играя ролята на нещастно влюбен момък или на поредния използвач, който ви преследва заради състоянието ви, би трябвало да знам нещо за вас.

– Разбирам. – Елайза леко сбърчи чело и продължи: – Ценя личното си пространство, самотата, книгите в моята библиотека, коня си и парите си.

Младият мъж забеляза, че събеседничката му потупва с пръсти книгата пред себе си, и я запита:

– Сама ли водите счетоводството си?

– Да, както го е правил и баща ми преди мен.

– Защо още не сте се омъжила?

Елайза се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си:

– Вие женен ли сте, мистър Бонд?

– Джаспър – поправи я, защото искаше да чуе името си, произнесено с нейния мек, но и стоманен глас. – Не, нямам съпруга.

– Тогава и аз ще ви попитам същото. Защо не сте женен?

– Начинът ми на живот не е съвместим с брака. Излизам и се прибирам в съмнителни часове и се движа с още по-съмнителни хора.

– Хмм… Е, аз не съм омъжена, защото все още не съм открила човек, чиято компания да ми е толкова приятна, че да си струва разходите – каза Елайза и пренебрежително сви рамене. – Честно казано, за мен бракът е изключително скъпо начинание. Освен че ще изгубя правото да разполагам със собствените си средства, ще се налага да прекарвам прекомерно дълго време с другиго. Зная, че това ме прави особнячка, а може би просто се дължи на това, че съм от рода Тремейн, но за мен общуването е по-скоро изтощително, отколкото ободряващо. Трябва да премислям дълго всичко, което искам да кажа, преди да проговоря, за да не обидя някого, каквато съм цапната в устата.

Ето как щеше да я примами в леглото си – като я насърчи да бъде себе си, помисли си Джаспър. Нямаше да му е трудно, защото се радваше на нетактичните ѝ изказвания, неопорочени от стремежа да бъде изискана, и ценеше високо логичните ѝ размишления. Изгаряше от желание да се впусне в предизвикателството и да разкрие жената, която се спотайва зад този интелект.

– Елайза – измърка той и проследи как младата жена реагира на неочакваната му фамилиарност: леко разшири очи, затрепка с мигли, а пулсът, видим на фината ѝ шия, се ускори. – Трябва да ви призная, че с голямо нетърпение очаквах срещата ни тази сутрин именно заради думите, които излизат от вашата уста.

– Рядко попадам на клиенти – продължи Джаспър, като се насили да мисли само за работа, – които са толкова директни. Това много улеснява целия процес.

Елайза наклони глава и две къдрици се развяха свободно край деликатната извивка на ушенцето ѝ. Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще каже нещо, но замълча. Вместо това извади лист хартия изпод кожената подвързия на счетоводната си книга и му го подаде. Джаспър се наведе, пое листа и го обърна, за да прочете какво пише на него. Подобно на начина, по който дамата водеше счетоводството си, колонките бяха подредени и прегледни, но буквите бяха изписани по-различно. Почеркът ѝ бе силно наклонен, издължен нагоре и надолу в камшичетата, а на места, където бе спирала, за да потопи перото си в мастилницата, буквите бяха доста плътни, сякаш бе бързала твърде много, за да се старае да отцеди излишното мастило. Джаспър се замисли, докато четеше – вниманието към числата и небрежността с имената бяха показателни. Списъкът изброяваше ухажорите ѝ. Подредени срещу имената им бяха благородническата титла (ако имаха такава), данни за това от колко време я ухажват, на каква възраст са, кратко и  изчерпателно описание на външността им и някои характерни особености като често покашляне или тик на носа. Щеше да му е лесно да свърже името с физиономията благодарение на информацията, която клиентката му даваше.

– Впечатлен съм от обстойните описания и наблюдателността ви – похвали я Джаспър, след като вдигна поглед от листа.

Елайза изви едва забележимо устни и той осъзна, че още не я е виждал да се усмихва широко.

– Благодаря ви – изрече дамата. – Снощи стигнах до решението, че това ще е последният ми сезон. Отдавна се споразумях с чичо си, че ще ходя по баловете на висшето общество най-много шест години. Не бях решила окончателно дали да настоя да спази обещанието си. Все пак той не иска почти нищо от мен.

– Разбирам.

Значи нямаше нужда да се чувства виновен, че смята да ѝ се наслади. Нямаше как да се брои за обезчестяване, ако тя не възнамеряваше да се пази за бъдещ съпруг.

– Затова, мистър Бонд, реших да се възползвам от вашите услуги за всичките шест седмици, които остават до края на сезона. Ако ми предложите цена за вашия труд за посочения период, ще се погрижа да ви бъде заплатена утре до края на деня.

Джаспър се облегна назад и се замисли. Имаше нещо в погледа ѝ, което го караше да остане нащрек. Като всеки нормален човек се радваше, когато му плащат за извършените услуги, но сега се зачуди дали я мотивират само счетоводният баланс и желанието да спази обещанието си, или има и още нещо. Налагало му се бе да има вземане-даване с благородници, които считаха, че щом му платят, те командват парада. Щом приемеше парите им, вече не гледаха на него като на бизнесмен, а като на стока, с която могат да се разпореждат. В повечето случаи не му пукаше какво си казват клиентите му, за да нахранят гордостта си. Но нямаше да позволи на Елайза да си мисли, че може да го контролира с парите си.

– Имахме споразумение – напомни Джаспър и се усмихна леко, за да смекчи категоричното си становище по въпроса. – Две седмици без заплащане. Ако ви удовлетворява представянето ми за този период, после можете да ме компенсирате. В сините ѝ очи за миг проблесна предпазливост. Беше там за секунда и изчезна.

– Но аз не възнамерявам да ви заместя.

– Отлично. И аз не възнамерявам да бъда заместен. – Вдигна списъка и го посочи. – Дали случайно сте подредили тези имена от най-вероятните заподозрени към най-малко подозрителните господа?

– Да, разбира се. – Елайза се изправи и заобиколи писалището.

Джаспър побърза да скочи на крака и с изненада проследи с поглед как тя се настанява на стола до неговия. Дамата се наведе леко над едната странична облегалка и му посочи с жест да седне.

– Ако имате въпроси, готова съм да отговоря, доколкото е по силите ми.

Докато Джаспър се настаняваше обратно на стола, долови екзотичния аромат на парфюма ѝ и забеляза колко е различен от сдържаното ѝ облекло. Тази жена бе етюд на противоположностите – от външността през гласа до почерка.

– Защо граф Монтагю е толкова надолу в списъка? – попита той.

Елайза наклони глава, за да види по-добре къде сочи събеседникът ѝ. За първи път седяха толкова близо един до друг и това му даде възможност да забележи ситните светли лунички в основата на носа ѝ.

– Защо да не е в графа „извън подозрение“? Негова светлост е красив, чаровен и…

– Затънал в дългове.

Само силата на волята попречи на Джаспър да смачка листа в ръката си. Не стига, че вече чувстваше неудържимо привличане към жената до себе си, но сега собственическото му чувство усили това привличане. Проклет да е, ако позволи на Монтагю да се докопа до Елайза и състоянието ѝ!

[..]

Джаспър бързо се възползва от възможността, която му даде любопитството ѝ:

– Смятам утре да ви заведа в Кралската академия по изкуствата. Сама ще видите как ме възприемат околните.

– Разходка? – Елайза се намръщи. (Странно, но лицето ѝ му допадаше и така, не само когато дамата се усмихваше. Беше толкова изразително, че не беше нужно да гадае за какво си мисли клиентката му.) – Предполагам, че това е най-добрият начин да се покажа в обществото и да примамя злосторника да се разкрие.

– Никога не бих ви използвал като примамка. Възнамерявам самият аз да бъда мишената – изрече Джаспър и внимателно сгъна листа. – През следващите няколко седмици двамата ще прекарваме доста време заедно. Колкото по-често ви виждат с мен, толкова по-голяма заплаха ще бъда.

Елайза проследи с поглед как Джаспър прибра списъка в джоба на жилетката си.

– Лично аз виждам защо някой би положил извънредни усилия, за да ви спечели. Но да поиска да ви нарани… нямам търпение да установя самоличността на мистериозния нападател. Очаквам тази среща с охота. Утре ще е първата ни поява заедно на обществено място и ще получа цялото ви внимание. Това ще укрепи връзката ми с вас по недвусмислен начин. Ще ни е нужна придружителка, която е добра в разпространяването на клюки. Познавате ли подходяща кандидатка?

– Ще се погрижа. Какво да кажа на онези, които питат за вас? Какъв отговор мога да дам на въпроси за вашето семейство и състояние? Джаспър вдиша дълбоко аромата ѝ и замълча за миг, преди да сподели тайна, която никой друг не знаеше:

– Можете да им кажете, че съм племенник на покойния лорд Грешъм от графство Уексфорд и че семействата ни се познават отдавна.

– О…

Джаспър знаеше твърде малко за роднините на майка си. Близките на Даяна Грешъм се отрекли от нея, когато разбрали за бременността ѝ, и така тя останала без спасителен изход от ада, в който по-късно умряла. Много години след смъртта ѝ Джаспър тръгна по дирите на Грешъм, но когато разбра, че той е починал наскоро, съжали единствено за това, че не е могъл лично да си уреди сметките с чичо си.

– Вие сте истинска загадка – промълви тихо Елайза – и аз много бих искала да ви разгадая.

– Ако имате въпроси, питайте.

– Ще ми отговорите ли?

Думите ѝ го накараха да се усмихне. Щом забеляза как младата жена затаява дъх, хищникът в него се облиза и измърка. Колкото и бурно да настояваше Елайза, че външността му е неподходяща, не можеше да се отрече, че го харесва.

– Миналото и бъдещето ми не са от значение. Моето настояще е ваше. Питайте за него колкото искате. Ще ви отговоря.

– Знаех си, че ще имам неприятности с вас, мистър Бонд.

– Джаспър.

– Но съм убедена, че ще разрешите моя проблем, и намирам това за успокоително.

Елайза заобиколи писалището и се върна на първоначалното си място. Вече се държеше по-резервирано. Отвори чекмедже и извади от него тефтерче.

– Ето копие от календара на светските събития, на които съм поканена до края на сезона. Ще водя списък на всички нови покани, които получавам оттук нататък.

– Вашата изчерпателност е възхитителна.

Джаспър се обърна и тръгна към вратата. На прага се спря, за да погледне назад, и с нотка на задоволство установи, че Елайза го проследява с очи, макар да бе смръщила вежди. Дамата бързо премести поглед обратно върху книгите. Когато стигна до фоайето, Джаспър извади джобния си часовник и се сепна. Беше просрочил визитата с десетина минути, заради което щеше да закъснее за следващата си уговорка. По дяволите. Съвсем бе изгубил представа за времето.