Вдъхновен от истинската история на легендарната Гладис Спенсър-Чърчил, херцогиня Марлборо, вторият роман на Мишел Гейбъл (автор на „Парижкият апартамент“) е изящна плетеница от любовна история и литературна мистерия. Вижте какво си подчертахме, докато четяхме „Ще се видим в Париж„.

портрета на Гладис Дийкън, рисуван от Болдини

Казват, че не можеш да се наречеш значима личност, докато Джовани Болдини не те нарисува. Но от всички известни жени, чийто образи е пресъздал, от всички принцеси, графини и богати наследници, най-очарователна е херцогиня Марлборо.

Някои основни факти за непосветените. До десетата си година Гладис Дийкън бе живяла в четири различни страни. На единайсет бе поставена под попечителството на осъден убиец. На дванайсет беше отвлечена.
На шестнайсет дебютира в обществото в Лондон, където се запозна с бъдещия си съпруг, който вече бе женен. На двайсет и една живееше самостоятелно в Париж, в апартамент, който бе изцяло нейна собственост. През 1906 година, на двайсет и пет, Гладис затвърди приятелството си с Марсел Пруст, което доведе до приятелства с най-известните писатели на онази епоха – Харди, Уортън, Уо. И, разбира се, Хенри Джеймс. Освен това имаше и мъже, безкрайните й любовници, прекалено много, за да бъдат изброени, тъй

Гладис и херцог Марлборо на сватбата им през 1921

като е известно, че бележките към една книга не трябва да са повече от самата история. Достатъчно е да кажем, че докато се омъжи, Гладис бе прехвърлила значителен списък ергени, някои от които добра партия, а друг – не чак толкова. Имаше връзка с херцога на Норфолк, с Рофредо Каетани, с херцога на Камастра, с поета Робърт Травелиан, с френския политик Аристид Бриан, с генерал Жофр и с лорд Франсис Пелъм-Клинтън-Хоуп, собственик на диаманта Хоуп. За съжаление, се оказва, че дори четиридесет и четири каратовият диамант не е достатъчен, когато притежателят му е с куц крак. Известно време Гладис Дийкън е сгодена за наследника на Прусия, висок, рус, стеснителен и избухлив човек. Годежът им е развален, защото не била принцеса по произход и никак не обичала да й го напомнят. Срамота! Бракът им би създал съюз между Германия и Америка и се твърди, че това би предотвратило избухването на Първата световна война.

Представете си жена със страховити сини очи, за която се говори, че е херцогиня, да тича насам-натам из Банбъри, да размахва пистолет и да крещи мръсотии. Когато я видеха, хората веднага се втурваха в обратната посока.

– Знаеш ли кое е най-хубавото? – попита Уин. – От всичките ѝ истории, анекдоти и приказки? Той хвърли още един камък към повърхността на езерото. Гъските се разкрякаха и размахаха криле. – Най-хубавото е – продължи той, – че според мен повечето от тях са истински.

– Човек наистина трябва да внимава с лудите – заяви той и потупа челото си с пръст. – Или са опасни, или са точно хората, с които искаш да общуваш.

Париж през 20-те години

Ще ти дам един съвет, нещо, което би трябвало да си научила още в началното училище. Не вярвай на всичко, което четеш.

Никога не позволявай на мъж да диктува живота ти.

Да откраднеш нечий съпруг е изключително голяма отговорност. Ако една жена реши да тръгне по този път, трябва да е абсолютно сигурна, че мъжът си заслужава цялото усилие. И, нека няма никакво съмнение, повечето мъже определено не го заслужават.

Преди да се омъжиш, непременно се погрижи да има какво да разказваш.

Една книга не представлява нищо, ако няма своя собствена история, нишка, която да свързва сюжета в едно цяло.