Препрочитаме любими откъси от „Разследванията на инспектор Гамаш“ с Бележките на Луиз Пени.

Част II. „Убийствено студена“

Дали Луиз Пени предпочита книгите с твърди корици, или по-често избира томчета с меки? Защо толкова харесва Рут и какво прави Гамаш толкова необичаен герой? Отговорите – във втора част на бележките, с които самата Луиз коментира отделни пасажи от втория роман в поредицата „Разследванията на инспектор Гамаш“!

Стр. 23

Останал сам у дома, Питър погледна през прозореца и със силата на волята си наложи да стане и да направи нещо полезно. Да отиде в ателието и да започне да рисува. В този момент забеляза, че скрежът е остърган от част от стъклото. Във формата на сърце. Усмихна се и надникна през него. Жителите на Трите бора продължаваха да вършат ежедневните си занимания. Питър погледна към масивната стара къща на хълма. Имението „Хадли“. В това време стъклото започна отново да се заскрежава и сърцето се запълни с ледени кристалчета.

Бележка от Луиз

Съзнателно започнах да пиша „Убийствено студена“ през зимата, знаех, че ще ми помогне да съм заобиколена от всички онези детайли на сковаващо студения Квебек. Снегът и ледът са очевидни… но подробности като промъкващият се скреж лесно се забравят. А и това поставя – още от самото начало – темата за контраста, която е постоянна за поредицата. Сърцето, пълно с лед.

Стр. 23

– О, да. Всеки си има роля. Супер е на гаджето да му е твърд примерно, но същото не важи за обложките на книгите.

Клара се засмя. И двете мразеха книги с твърди корици. Бяха твърде трудни за държане, особено в леглото.

– За разлика от гаджето с растите – вметна Мирна.

Бележка от Луиз

Ха, бях забравила този откъс. Тази Мирна – голяма е калпазанка! Но трябва да кажа, че не съм променила мнението си за книгите с твърди корици. Харесва ми да ги притежавам… но чета в леглото, често легнала настрани, сгушена. Твърдата корица може да е доста неудобна.

Стр. 32

Обикновено след представянето им тънките книжки със стихотворения на Рут се предлагаха на равнодушните към поезията ѝ клиенти в бистрото на Трите бора. Но неотдавна се случи нещо удивително. Възрастната побеляла поетеса от затънтеното им селце спечели Наградата на губернатора. Кое­то изненада всички. Не защото Рут не го заслужаваше – Клара знаеше, че стиховете ѝ са невероятни.

Кой нарани те толкова немилостиво,

та всеки флирт посрещаш като облак черен?

Не винаги те помня аз такава.

Бележка от Луиз

Оооо! Обичам тази поема. Авторът е Мерилин Плеснър, книгата е самопубликувана от приятелката й след нейната смърт. Толкова съм щастлива, че по някакво чудо направих Рут поетеса. Отново – контраст. Огорчената стара поетеса, която прозира толкова добре човешкото сърце (понякога пълно с лед) и човешката природа… По-нататък в поредицата, както може би знаете, разбираме кой я е наранил „толкова немилостиво“.

Стр. 182

Бистрото бе тайното му оръжие за разкриване на убийци. Не само в Трите бора, а и във всяко квебекско село. Най-напред намираше уютна кръчма или бистро; после откриваше убиеца. Защото Арман Гамаш знаеше нещо, за което малцина от колегите му се досещаха. Всяко убийство имаше две дълбоко чо­вешки страни: убитият и убиецът.

Бележка от Луиз

Това е нещо, в което наистина вярвам – методите на криминалистиката са жизненоважни, разбира се, и Гамаш не ги пренебрегва, но често казано – да пиша за формата на кървави пръски или за ДНК не ме интересува толкова. Онова, което движи книгите, са емоциите на убиеца и емоциите, които разкрива чудовищният акт. То движи и Гамаш. Но знаех, дори докато пишех, че е изключително необичайно да имаш главен герой полицай, който проявява безкраен интерес към хората. На когото му пука.

Стр. 196

– Тя е библиотекарка и каза, че когато хората използват главни букви, обикновено всяка от тях е съкращение на дума. Във вашето заглавие ДОБРЕ е изписано с главни букви.

– Съпругата ви явно е умна жена. Тя е първата, която забелязва, или поне първата, която пита. ДОБРЕ означава „дърта, отвратителна, безсрамна, разярена егоистка“. Аз съм ДОБРЕ.

Бележка от Луиз

Бях част от програма в 12 стъпки, която спаси живота ми, и „Аз съм ДОБРЕ“ е една от фразите, които често се чуват в онези зали, въпреки че леко я промених за Рут. Радвам се, че толкова много хора реагират на фразата и разпознават себе си в нея. Както аз разпознавам себе си! Едно от най-големите удоволствие в създаването на образа на Рут е това колко добре познава себе си. Тя е озлобена и гневна, обичаша и изключителна. И умее да се смее на себе си. Тя е ДОБРЕ. А ти?