Преди три-четири дни Софтпрес отпразнува своята 25-годишнина на бляскава галавечер, получи адски много подаръци (едва днес успяхме да разопаковаме всички красоти) и смело продължава напред в мътните и често бурни издателски води.

По време на събитието издателството влезе в ролята на Дядо Коледа и раздаде подаръци на всички, отговорни (около 90 награди бяха връчени за по-малко от час) за създаването на вълшебството, наречено КНИГА – от авторите до читателите. Ние, джуджетата във и извън офиса, посветихме голяма част от времето си на това да създадем настроение и приятна атмосфера, за да могат гостите да се почувстват уютно, все едно са у дома.

Аз, като джудже, което си вреше носа навсякъде, сега ще благодаря наред.

На Неда Малчева, която нарисува веселите карикатури за наградите на гостите. Разгледайте албума тук.

Неда, стискам палци причината да не дойдеш  да писне така оглушително, когато се появи на бял свят, че да чуем от Русе чак в София!

На колегите Виктория Иванова и Христина Спасова, които измислиха и направиха страхотната интерактивна презентация на издателството и помогнаха с милиарди неща преди, по време, че и след събитието.

На Крис, която вече знае, че може да говори спокойно пред микрофона в радиото, както и пред гостите в залата. Вече знам, че боравиш с изделията на ИКЕА най-внимателно от всички!

На Мимето, която стори чудеса и понасяше непрестанните промени от моя страна относно форматирането и избора на подредба на изображенията за наградите. Мерси много, Миме! Знам, че нямаш профил, но също така знам, че следиш фейса редовно, не се прави! 🙂

На съпругата ми Невена Рикова, с която танцуваме заедно вече осем години. Невена, нито едно скандално селфи с Блажев не ще разколебае обичта ми към теб.

На Гергана Митева, защото благодарение на нейната идея тортата на партито бе толкова бляскава и оригинална. Гери, важното е, че успях да изям едно огромно парче и да се уверя лично, че си подбрала точния майстор сладкар.

На Милена Стефанова, която е пълна с идеи и усмивки. Миленче, твоят изискан вкус към естетиката и безупречността на всеки един детайл винаги прави нещата по-добри. „Да направим каквото трябва, пък да става каквото ще“ е поговорка коректив, която движи издателството напред.

На Даниел Ненчев, водещ на нашето парти, който стана част от екипа ни седмица-две преди партито и даде най-доброто от себе си!

На Букмарк за полезните съвети, прекрасните пожелания и страхотните чаши, които получихме от тях. Моята кърти мивки!

На Соня от Диаманти, която декорира зала „София Гранд“ в хотел „Маринела“ така, че гостите останаха без дъх, щом видяха стените, тавана, полилеите, специалните кътове, съобразени с нашите книги, гигантската книга, стената библиотека и цялостната атмосфера на празничност и домашен уют. Соня, никога няма да забравя как при всеки проблем ти имаше решение. Дори когато сменихме облицовката на половината стена в последния момент! Благодаря!

На Илиян Матушев за това, че успя да остане невидим, а е свършил страхотна работа по заснемането на партито и улавянето на най-готините моменти.

На фотографа Ники Митев, който повече от 5 часа снима неуморно, запази присъствие на духа и дори ми даде да го снимам. (Според запознати даже снимката става!!!) Как се пращат на следващия ден 773 подбрани снимки от общо 3177 умът ми не го побира. Имам подозрение, че не си спал изобщо.

На Хилда Казасян, която пя страхотно и гостите много харесаха подбора на песните й. Самата Хилда ми сподели, че за пръв път вижда тази зала толкова бляскава, въпреки че много пъти е пяла в нея.

На Ицо Стоичков, който повярва в нас. В първи клас исках да стана футболист, учител или певец. В този ред. Певец бях само за малко в единайсети клас на култовата (спорно) и суперяка (само според участниците в нея) метъл група Pages of Time, Калоян Гигилев и Йордан Велев могат да потвърдят; учител бях за малко, докато следвах в университета, и много ми хареса; футболист няма да стана, но пък от година и нещо играя в един отбор с Ицо Стоичков пред около 70 000 зрите… читатели. А отборът ни – „Софтпрес“, даже получи „Златна топка“ лично от Камата по повод 25 години игра на издателството в А групата на книжната лига. Ето и неговите думи.

На брат ми Дончо, който е неизменна част от всяко събитие, включващо носене на книги, транспорт, алкохол, сглобяване и разглобяване на неща. Брат ми, без теб щях да се измъча адски много. Ето защо измъчих теб, но пък поне този път не ни е удрял ток, както когато се позапали щандът в НДК (макар и за малко).

И за финал най-много благодаря на Станислав Минчев и Димитър Митев, които са имали смелостта и далновидността да влязат в издателския бизнес преди четвърт век. Днес в България навярно няма дом без книга на „Софтпрес“.

От тези 25 години история на „Софтпрес“ аз познавам отблизо само половината – около 12 години. По усмихнатите лица (и възторжените реакции в последвалите няколко дни) на всички гости на партито – приятели, служители, сътрудници, бизнес партньори, съдя, че следващите 25 години отново ще донесат приятни емоции, вдъхновени от нашите книги. И ще са повод за един страхотен юбилей. Колко му е? Ей къде е 2044 година. 🙂

Тази прекрасна картина е дело на нашия художник Кирил Танев.