Броени дни остават до най-големия български пролетен празник – Гергьовден, който отбелязваме на 6 май. Празникът чества великомъченик свети Георги Победоносец, който е патрон на българската войска. Гергьовден е официален празник в страната, както и Ден на храбростта и Българската армия. Свързан е с богата и сложна обредност. В следващия откъс от книгата “Български празници и обичаи“ от Лилия Старева ще научите повече за този важен празник от народния ни календар.

Гергьовден

Имен ден празнуват: Георги, Гергана, Гинка, Галина, Ганка, Ганчо, Жорж

Свети Георги (от гръцки език – „земеделец“), живял в края на ІІІ век (284–305), бил безстрашен войн, трибун от императорската войска, загинал мъченически за християнската вяра. Той е един от най-почитаните християнски светци, а денят му е обявен за официален празник в България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.

Според народното предание Георги е воин змееборец, победител в неравни битки със зли хали, лами и змейове. Ламите са символ на езическото или на греха човешки. Победата над тях носи налагане на нов християнски ред и морал.

Свети Георги Победоносец е и покровител на земеделските стопани и на домашните животни. Също като свети Илия той отключва небето и земята, пуска дъжд и роса. Гергьовден разделя сезоните и на този ден започва плодородната лятна половина на годината, която ще приключи на Димитровден. На границата на новия летен период, в който всичко се възражда, ритуалните действия придобиват голяма сила и носят магически смисъл.

Как празнуваме

Курбанът за светеца е задължителен за всеки дом. Това е първото родено през годината мъжко агне. То трябва да се украси и подреди като за свята жертва.

На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. Вярва се, че ако агнето близне сол, ще бъде сита и плодородна година, ако хапне свежа трева, хората ще са здрави и млади, ще има обилна паша за животните.

Някога с кръвта на агнето мацвали бузките на децата, за да са здрави и жизнени, а после я изливали в реката „да тече берекетът в къщата“, в мравуняк – овцете „да се плодят като мравките“, или на нивата и в градината – за да дадат изобилен плод. Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести.

Костите се заравят на място, „където не стъпва чо вешки крак“. Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки. При болно гърло се загрява и се трие гърлото на детето. С него се рисуват и празничните хлябове през годината.

Пръските кръв от жертвеното агне предсказват плодородието и късмета в дома. Ако браздите са дебели – и плодородието ще е голямо, ако са тънки – плодът ще е малко.
Младите връзват люлки по дърветата. Добре е, ако се вържат на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили.

Организират се различни състезания – борби, конни надбягвания.

На общата трапеза се извършва ритуално „събличане“ на младите невести. Кръстникът (или деверът) сваля връхната невестина премяна, булчинските ѝ накити и я забражда с обикновена или с копринена цветна кърпа. Сваля и венчалните ѝ обувки и ги заменя с обикновени.

Младите двойки застават зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – да са сладки един на друг, невестата да е плодовита, овцете да дават мляко. Играе се „ляво“, или „куцо“, хоро, водено от невеста кърмачка именица. Ако хората успеят да откраднат агнешките кожи, дарени на попа, и ги заровят в нивите, през лятото селището ще е запазено от градушка.

Против градушка на висока могила се пали слама, останала от Бъдни вечер. Докъдето се вижда огънят от пламъците, дотам няма да бие град през лятото. На Гергьовден, също както на Благовец, заровеното има не „играе“ и иманярите се надяват да видят сините пламъчета над мястото.

Трапезата

Празничният хляб се нарича „овчарник“, „кошара“, „боговица“, „гергьовски кравай“, „харман“. Замесва се от девойка или млада невеста с прясно налята цветна вода (вода, в която са сложени свежи цветя). Замесването е ритуално със специални песни. С водата от котела се ръсят деца и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар – огънят не трябва да има пламъци и пушек. В нея се поставят още трън – да пази от зло, и клонка от бук – да бухва млякото и да е в изобилие. Хлябът се украсява с агънца, овчарска гега, кошара. За овчарите, козарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките за предпазване от магии и болести.

Курбанът за свети Георги е агне. Може да е на дома, може да е на цялото селище. При всички случаи е добре всеки да опита от него. Ястията с мляко са свързани с пастирския акцент на празника. Трапезата е богата. Слага се печено агне, дроб сарма, печен дроб, яйца, свинска пача, прясно издоено мляко, прясно сирене, квасено мляко, мляко с ориз, варено жито, баница с масло и сирене. Първото издоено мляко и първото сирене присъстват като дар за свети Георги.

В края на книгата “Български празници и обичаи“ са поместени рецепти, характерни за различни краища на страната. Те са важна част от традициите на българина и придават ароматен чар на изданието. По-долу ще намерите любима рецепта за агнешки курбан от странджанския край, която можете да изпробвате скоро с наближаващия Гегьовден.

Агнешки курбан

Необходими са: 1 агне, 5-6 глави лук, черен пипер на зърна, джоджен на листенца, мазнина, сол

За курбана е необходимо едно цяло агне, което се осолява и се нарязва на порции. Месото се слага в студена вода да заври на бавен огън. Майсторлъкът е в отпенването – бавно и търпеливо, докато бульонът се избистри съвсем. За да се получи, не трябва да се бърза и да врисилно. След като се изпени хубаво, се прибавят целите глави лук, черен пипер на зърна, джоджен на листенца, сол и мазнина, ако е необходимо. Вари се на тих огън, докато месото омекне съвсем. В с. Бродилово това е курбанът за два големи празника тук – Свети Пантелеймон, на чието име е църквата и параклиса с лековитото аязмо в селото, и Голяма Богородица, която тържествено се отбелязва два пъти – на 15 и 28 август, по стар стил. И за двата празника курбанът се приготвя на открито, в планината, до параклисите на почитаните светци. Събират се хората за почит и за общо празнуване.

Ева Иванова, с. Бродилово, Странджа

Целия текст за Гергьовден прочетете на страниците на “Български празници и обичаи” от Лилия Старева, а в приложението в края на книгата ще откриете още следните рецепти, подходящи за празника: Питка със сода и мая (боговица), Агнешки курбан, Пълнено агне, Пълнена агнешка плешка, Курбан чорба, Дроб сарма, Пача, Мляко с ориз (сутляш), Бюрек