„Жената на поета“ е от онези романи, които без усилие рисуват картини в ума. Историята за съдбовната любов на А. С. Пушкин и красивата му съпруга еднакво силно стиска сърцето и освобождава въображението, защото е родена от самия живот. Тук ви предлагаме 5 картини, които Джесика Лам е изрисувала с думи в своя роман.

1. Рисунките на Пушкин

Александър обичаше да играе ролята на Евгений Онегин, типичния руски денди. Беше рисувал скици как се разхожда с героя си по мостовете на Санкт Петербург и освен буйните черни къдрици под цилиндъра на фигурата, изобразяваща Александър, двамата бяха почти неразличими.

 

Страници от бележника на Пушкин

Бележник с катинар и изискана Гончарова хартия. Хаотични писания, откъслечни мисли за Моцарт и между тях рисунки – портрети на Онегин, скица на женски крака в обувки за балет, чернова на разтърсваща екзекуция. Така изглежда бележника на Пушкин в романа на Дженифър Лам. Тук илюстрациите, създадени от ръката на поета, често са най-точното описание на мислите или душевното му състояние и още преди да затвориш последната страница на романа ти се иска да видиш запазените и до днес скици.

2. Богинята на змиите

На етажерката на Александър бях намерила книга за древната цивилизация на остров Крит и бях разкроила роклята по илюстрациите на матриархалните култове в минойската култура. (…) Костюмът ми беше великолепен.(…)
– Би било забавно, ако заемете поза, в която би застанала една истинска жрица – каза царят. – Все още помня с какъв чар изиграхте сестрата на Дидона. Ще бъдете ли така любезна?
В този момент страхът ми от Николай изведнъж се разсея и аз видях нова възможност за себе си. В този момент аз открих истинското си призвание в маскарада. Това беше моето изкуство. То бе за мен същото, което бе поезията за Александър…

Изкусните превъплъщения на Наталия Пушкина за маскарадните балове в руския царски двор са едно от най-неочакваните и вълнуващи решения в романа. Именно чрез тях успяваме да надникнем в сложния й свят, разкъсван между желанието да даде простор на собствените си дарби и усърдието да е добра съпруга. Избраните костюми са и прекрасна метафора за оценките на руското общество за една красива жена, която привлича мъжкото внимание (често дори без да го желае) и е принудена да плати висока цена.

3. Абрам Ханибал

Нямах куража да изследвам личния кабинет на Александър, но той имаше допълнително бюро в салона и полица, пълна с книги. Привлече ме един портрет със сребърна рамка и се наведох да го погледна по-добре. Оказах се очи в очи с неговия африкански предшественик Абрам Ханибал. Косата му беше вързана отзад на къса опашка с панделка и носеше парадна военноморска униформа от XVII век. Златните му копчета блестяха. В изражението му имаше нещо, което днес откривах и в Александър. Гледаше света с лека насмешка.

Независимо дали преди „Жената на поета“ сте попадали на този факт, или не – наследствената линия на Александър Пушкин, която води към Африка, със сигурност ще предизвика интереса ви. Абрам Ханибал е прадядо на Пушкин по майчина линия. Син на африкански княз, когато е на 8 години, той попада в робство в Константинопол. Скоро след това е купен и е осиновен от Петър Велики. Незавършеният роман на Пушкин за неговия прадядо е една от темите и в „Жената на поета“.

4. Медният конник

Сигурно знаете великата поема „Медният конник“, но позволете да опиша какво изпитах, когато я прочетох за първи път. Сънливостта ми, толкова неустоима само преди броени мигове, изведнъж се разсея. Каретата изчезна, съпругът ми изчезна. Реалността вече не означаваше нищо. Аз вече не бях Наталия Пушкина, а нещастно влюбеният разказвач от поемата на Александър, скитащ се обезумял из града, залят от придошлите води на Нева, и преследван от внезапно оживялата статуя на Петър Велики по красивите някога улици. Стихът му притежаваше същия ритъм, който ме беше завладял навремето, докато четях „Евгений Онегин“, и ме караше да чувствам, че животът е красив и пълен с неизчерпаеми възможности.

От творбите, споменати в „Жената на поета“, историята на „Медният конник“ е тази, която най-пълнокръвно рисува света на Пушкин. „Медният конник“ и „Моцарт и Салиери“. На снимката е паметникът, вдъхновил поета за великата творба. А в романа на Дженифър Лам чрез историята на тази поема се докосваме до безмилостната царска цензура; до изпитанията, през които минава любовта на Наталия и Александър и до бесовете, които измъчват ума и сърцето на гения.

5. Сватбата

Сигурно сте чували слухове за лошите поличби, съпътствали бракосъчетанието на най-великия руски поет и младата му невяста. Церемонията се проведе в църквата „Възнесение Господне“, величествен храм с огромен купол, внушителни златни икони и алени пътеки на пода. Една булка не би могла да си мечтае за по-красива обстановка, нито за младоженец, който да изглежда по-щастлив от Александър в жълтокафявия редингот. И въпреки това… не бих могла да нарека този ден успешен. По време на церемонията в цялото изнервено бързане Александър изпусна пръстените, а свещта, олицетворяваща щастливия ни съпружески живот, изгасна още преди да излезем от църквата. Аз не вярвах на суеверия, но Александър пребледня като платно.

Паметната плоча на снимката пази спомена за онзи февруарски ден, когато Наталия казва „Да“ на Александър Пушкин. Изгасналата свещ се приема за знак, че този брак ще носи нещастие. Едва шест години по-късно бракът наистина завършва трагично – с дуела, отнел един от най-великите поети. Но до снежния следобед, когато Пушкин се изправя срещу дулото на Жорж Дантес, съвместният живот на Наталия Александър е белязан с любов и мигове на истинско щастие, които осмислят всички финансови проблеми и дворцови интриги и продължават да вълнуват и до днес от страниците на „Жената на поета“.

Виктория Иванова