Блог на СофтПрес
Думи от редактора: С „Отровни думи“ Луиз Пени ни напомня, че и добрите хора имат тъмна страна
Боряна Стоянова е редакторът, работил по всички книги от поредицата за инспектор Гамаш. Самата тя е страстен почитател на книгите и приема присърце съдбата на героите и всичко, което се случва в Трите бора. В новата ни рубрика „Думи от редактора“ Боряна разказва читателските си впечатления от „Отровни думи“ – последната излязла книга от поредицата. Вие също можете да ни изпратите ревю, което да публикуваме в блога си или да коментирате книгите, които сте чели в нашия нов сайт. Обратната връзка е важна за нас и с нетъпрение очакваме вашите мнения и коментари!
С „Отровни думи“ Луиз Пени ни напомня,
че и добрите хора имат тъмна страна
Боряна Стоянова, редактор
С „Камъкът на смъртта“ канадската майсторка на уютната кримка Луиз Пени ни отдалечи за малко от любимата дестинация Трите бора, но ето че петият роман от поредицата за разследванията на инспектор Гамаш – „Отровни думи“ – ни връща обратно към идиличното планинско селце и симпатично смахнатите му обитатели. Разбира се, дългоочакваното завръщане отново е свързано със злощастна и мистериозна смърт. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са извикани на пожар от Монреал, за да разследват убийството на непознат старец в селското бистро. Дотук изненадите са две – фактът, че в селце, където всички се познават, никой не е виждал жертвата жива (или не си признава), и появата на мъртвец в любимото заведение на местните (бистрото на Оливие на практика е социалната мрежа на селото), – но броят им нараства главоломно с напредването на страниците.
Проблемите пред следователите не са никак малко: липсва мотив, оръжие на убийството и дори име на жертвата. А тъй като трупът е открит в бистрото на Оливие и Габри от Мирна, първите заподозрени са едни от най-духовитите и добре познати на читателя (а и на самия Гамаш) обитатели на Трите бора. Налага се да видим любим герой в не особено ласкава светлина – Луиз Пени сякаш ни напомня, че е невъзможно да познаваш изцяло друг човек; че дори добрите хора имат тъмна страна (и потракващи скелети в гардероба) и са способни на ужасни деяния при определени условия. Колкото и да се опитваме да го оправдаем и да му влезем в положението, мрежата от лъжи, в която се оплита старият ни познайник, спъва на всяка крачка Гамаш и хората му и затлачва непростимо разследването.
По пътя към истината срещаме и слабо познати персонажи като чешкото семейство Пара и Стария Мъндин (споменати мимоходом в предишните части на поредицата), и съвсем нови такива като членовете на заможната фамилия Жилбер – новите собственици на имението „Хадли“, които внасят допълнителна доза драматизъм, подозрение и усмивки в романа. Впрочем поредната изненада, поднесена от Пени, е новият вид на викторианската грамада на хълма, в която са се случвали не едно и две зловещи убийства. Злокобната къща е претърпяла пълна промяна след нанасянето на богаташите и е буквално неразпознаваема. Марк и Доминик Жилбер имат доста амбициозни планове за постройката и прилежащите й имоти, макар да не срещат подкрепата на повечето местни…
„Главният инспектор се зачуди дали един пласт боя и нова мебелировка могат да прогонят демоните и дали католическата църква е наясно с този метод.“
„Отровни думи“ – може би най-мрачният и обемен роман от поредицата за разследванията на инспектор Гамаш дотук – задълбава в моралните дилеми на любимците ни от Трите бора и засяга силни теми: за двойствеността, самотата, приятелството, принадлежността. Като добавим към всичко това оживял мъртвец, мистериозна колекция от изящни дърворезби, индиански тотеми, закодирано послание в паяжина и горска колиба, пълна с безценни съкровища, получаваме още един криминален шедьовър с изкусния почерк на Пени.
Тук е моментът да вметна, че в края на книгата случаят е разрешен и приключен, но за първи път оставаме със съмнение в правотата на Гамаш и си задаваме въпроси: Възможно ли е главният инспектор да греши? Може ли истинският престъпник да е останал на свобода и да се спотайва сред усмихнатите лица в Трите бора? Разбира се, никой не е безгрешен и възможността детективът да бърка прави образа му още по-пълнокръвен и достоверен, а очакването на шестата част от поредицата – още по-нетърпимо.