По случай 29 септември – Световния ден на сърцето, и точно ден преди Международния празник на преводача се обърнахме за разговор към човек, който пише от сърце за българската литература, като ѝ помага да прелита граници и да стига до читатели по цял свят. Анджела Родел, която тази година спечели наградата „Букър“ заедно с Георги Господинов, работи по превода на романите „Глина“ и „Сърце“ от Виктория Бешлийска.

„Като страстен почитател на българския фолклор аз с вълнение се потапям в разноликите Българии от миналото, които Виктория Бешлийска съгражда в своите романи – светове български, вдъхновени от легенди и предания, но, за щастие, лишени от националистическия патос, който често пъти опорочава този тип преразказ – споделя преводачката и допълва: – Самият език на авторката е източник на наслада. Тя пресява скъпоценните стари думи като късчета самородно злато от информационния поток, който ни залива в днешния ни ден.”

Какви са предизвикателствата, пред които е изправен един преводач, когато се срещне с толкова специфичен стил като този на Бешлийска, как книгите на авторката резонират в настоящето и с какво вълнуват читателя – това са част от въпросите, които зададохме на Анджела Родел.

Споделяли сте, че още с прочитането на „Глина“ сте искали Вие да сте преводачът на книгата на английски език. С какво Ви привлече романът?

С фолклорните теми – аз по принцип обичам исторически романи, както и тези, които използват елементи от фолклора, но успяват да не превърнат тази традиция в кич. Също така страшно ми хареса образът на „знаялицата“.

На пръв поглед преводът на „Глина“ и „Сърце“ изглежда като огромно предизвикателство заради многобройните стари и специфични думи, които обагрят езика на Виктория Бешлийска. Каква е тайната английският превод да звучи точно толкова добре, колкото оригинала?

Той си Е огромно предизвикателство! 🙂 Но и аз като Виктория съм човек, който обича думите, така че не се плаша от това; напротив, вдъхновявам се. Според мен тайната (ако въобще съм успяла да се справя с това предизвикателство) е да намерим правилния баланс в регистъра – да го има привкуса на старинното, който съществува в българския език, без това да е прекалено и да отблъсква чуждия читател. Също тя има много лиричен стил при описанията, трябва да пазим тази атмосфера, долкото можем.

Имате богат опит с българската литература – с какво романите на Виктория Бешлийска се отличават от останалите български автори и какво ги свързва с литературната ни традиция?

Наскоро превеждах Вера Мутафчиева и ми беше интересно да видя как тези две български писателки се отнасят към историческите теми по доста различен начин: Мутафчиева по-скоро се интересува от „великите личности“ (Джем султан, Ана Комнина, и т.н.) и пише за тях много по-реалистично/иронично, докато Виктория се фокусира върху „малките хора“ в историята. А и това, че тя използва магически/митични елементи, както и самата игра с езика, ми напомни донякъде на Радичков.

А има ли световен писател, на когото тя ви напомня като стил и/или светоусещане?
Да, намирам общо между Виктория и Изабел Алиенде по отношение на магическите моменти, приказната атмосфера и фокуса върху женските образи.

Историята в „Сърце“ се развива преди 800 години и е повлияна от реални исторически лица и събития. Как виждате връзката между сюжета на книгата и нашата действителност? А мислите ли, че романи, толкова тясно свързани с българската история и традиции, биха предизвикали интерес извън границите на България?

Несправедливостта и злоупотребата с властта очевидно са вечни теми в българската (и, бих казала, общочовешката) история! Но въпреки тази несправедливост и жестокост, има хора, които не губят вярата си и добротата си – тогава и сега. Според мен всяка история може да предизвика интерес у чуждия читател, стига да е добре разказана, с нещо универсално; българската история е интересна не само затова, защото е българска, а и понеже е част от нашата обща история и може да говори по общочовешки теми и въпроси.

На кои читатели бихте препоръчали „Глина“ и „Сърце“?

На всички, които обичат легенди и приказки.

Какво от „Сърце“ докосна най-много вашето сърце? И в сърцето ви на преводач какви радости и тревоги създава книгата?

Първоначалният епизод с играта на зарове е смазващ – виждаме цялата човешка надежда и отчаяние в тази сцена. А преводаческото ми сърце се тревожи силно от тези имена – Горд, Тих, Добрана… Още се чудя дали да ги оставя и просто да дам речник със значения, или да ги преведа, макар и да звучат на английски малко по-странно.

Ако трябва да опишете с три думи книгите на Виктория Бешлийска, кои думи бихте избрали на български?

Вдъхновена, будителка, раказвач.

А на английски?

Inspired, vibrant, storyteller.