Бестселър на New York Times и една от най-оригиналните романтични книги, на които можете да попаднете това лято – „Мъртвите романтици“ от Ашли Постън е книга за любовта, която ни кара да се чувстваме живи, и за съдбата, която понякога си умира от смях с историите, в които ни забърква.

Ако животът на Флорънс Дей беше роман, вероятно щеше е озаглавен „Тайни“, защото именно това представлява  – поредица от факти, които тя упорито се опитва да прикрие от всички. Като например тайната, че е писател в сянка на едно от най-големите имена в света на романтичната литература. Това дори семейството ѝ не го знае. Или пък, че след поредната раздяла е в тотален творчески блокаж, защото просто е загубила вяра в любовта. Това и редакторът ѝ не го знае. А най-голямата ѝ тайна е, че в родното ѝ градче е пълно с призраци, които я преследват. Буквално. Това доста хора го знаят покрай медийната сензация в детството й, но май никой не го вярва, и тя би предпочела да отнесе цялата истина в гроба.

Всъщност Флорънс успява да държи положението под контрол, докато съдбата не решава, че е време да види сметката на всичките ѝ планове. Първо, новият й редактор – Бенджи Андор, е абсолютно безпощаден и категорично отказва да ѝ даде отсрочка за предстоящата книга. На всичкото отгоре е неустоимо привлекателен и се превръща в герой от нейните фантазии. А после следва обаждането, което изцяло срива добре подредения ѝ свят. Флорънс трябва да се прибере у дома за погребението на баща си. Поменът ще бъде организиран от траурната агенция на нейното ексцентрично семейство и трябва да изпълни няколко последни желания на покойника.

За пръв път Флорънс се надява да види призрак и развълнувано очаква да срещне баща си отново, за да може да се сбогува с него истински. Вместо това на врата ѝ се появява духът на нейния редактор. Което означава едно – той вероятно е мъртъв, но се е върнал да я преследва за незавършения ръкопис. Принудени от обстоятелствата да прекарат време заедно – той като затворник между два свята и тя като заложник на детските си спомени и порасналите си страхове, Флорънс и Бенджи все по-често говорят за любовта и за всички онези неща, които придават смисъл на живота. И докато изпълняват списъка на един мъртвец, двамата осъзнават, че романтиката съвсем не си е изпяла песента, а дори напротив – кара ги да се чувстват по-живи от всякога.

Книгата „Мъртвите романтици“ от Ашли Постън е точно толкова остроумна, забавна и оригинална, колкото и главната героиня. А тя определено е образ, който се помни. Роман, пасващ еднакво добре на циниците и на убеждението им, че романтиката е мъртва, но и на онези романтични души, които упорито защитават любовта и вярват в нейната сила. Историята стъпва на любовния жанр, но го комбинира отлично с нестандартен сюжет, философски теми, солидна доза хумор и самоирония и персонажи, в които просто се влюбваш. Ашли Постън споделя, че пише „Мъртвите романтици“ вдъхновена от идеята за позитивен роман, но героите я отвеждат на друго ниво и в крайна сметка създава книга за живота и смъртта, за хората, чиито пътищата се пресичат в най-неочакваните моменти, за семейството и дома, за надеждата, че след години някой ще те помни. „Мъртвите романтици“ е наследството, което тя завещава на читателите.