Преди месец Европа осъмна с новината, че в Украйна се води война. Издадена за пръв път преди 8 години, днес книгата „Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив звучи по-актуално отвсякога. Тя разказва история, в която малките читатели намират отговори на безспирния поток от въпроси, провокиран от реалността. А техните родители откриват надежда, че светлината побеждава мрака не само в приказките. Разговаряхме с Романа Романишин и Андрий Лесив за значението и посланието на тяхната книга, за смисъла на думите в такива моменти и за надеждата, която ни крепи. Ето какво споделиха те за българските читатели.

Как се говори с деца на тема „война“?

Обикновено хората се притесняват, че детската психика е твърде крехка и трябва да се щади, но ето че войната е факт. Къде е границата между фикцията и реалността и как литературата помага в настоящата ситуация?

Вярваме, че не трябва да има теми табу между деца и родители, както и че родителите трябва да изберат правилния „език“, на който да говорят с децата си за войната, трябва да подберат точните думи. И не трябва да лъжем. Дойде ли войната, всичко се променя – ще ни липсва живота, който сме имали преди това. Ще ни липсват приятелите, които сме загубили. Ще плачем. Но ще трябва да се борим и да мислим за бъдещето. За едно щастливо бъдеще, в което ще си разказваме истории за надеждата. Това е труден разговор, но след него деца и родители си стават още по-близки, по-искрени едни с други, по-спокойни.

Трудно ли се издава детска книга за войната? Какъв беше пътят на „Войната, която промени Рондо“?

Всъщност никога не сме възнамерявали да правим детска картинна книга за войната, но ситуацията в страната ни промени много неща. Всичко започна с „Революцията на достойнството“ в края на 2013-а година, после анексирането на Крим през 2014-а и руската инвазия в Източна Украйна. Войната започна. Имаше хиляди жертви и съсипани животи. В онзи момент никой от нас не беше подготвен, бяхме уязвими, но не се предадохме. Много наши приятели бяха мобилизирани в армията. Не можехме да стоим безучастно, трябваше да реагираме по някакъв начин. Често родителите не знаят как да обяснят на децата си какво е войната и защо е дошла на прага им. Решихме да създадем книга с илюстрации, която да е отправна точка за откровен разговор между децата и техните родител за това, което се случва в действителност. Трябваше да е терапевтична книга, чрез която първо говориш за страховете си и после спираш да се боиш.

За щастие, с нашия издател в Украйна – „Старият лъв“, имаме обща позиция и ценности и те напълно подкрепиха идеята да направим книга за войната. Tака в края на 2014-а година книгата излезе. Получихме тонове отзиви, писма, рисунки от деца и техните родители.

Оранжерията заема ключово място в Рондо и в сюжета на книгата. Защо избрахте да натоварите именно нея с толкова значима роля? Можеше да е театър, болница, библиотека.

Искахме да сме искрени и да базираме историята на наши собствени преживявания. Оранжерията в книгата е вдъхновена от действителна оранжерия в нашия град Лвов. Обичахме да се разхождаме край тази оранжерия и тя се явява символ на нормалния и спокоен живот в един мирен град. Да не бързаш заникъде, да имаш време да се разхождаш, да се радваш на природата – дърветата, цветята, свежия въздух, на кафенетата, музеите, театрите и т.н. Също така оранжерията е много крехка, много лесна за унищожаване, както и всички останали герои в историята. Крехкостта е много важен символ в книгата.

Как избрахте имената на тримата герои – Данко, Зирка и Фабиан? Има ли някаква символика в тях?

Подбора на имената е много важен за нас. Работим с имената и звученето им точно както работим с формите и цветовете. Искахме да подчертаем особеностите на героите чрез имената им. Вслушвахме се в звученето им, как се вписват в текста. Данко и Фабиан имат много окръглени форми и меко звучене, докато Зирка е оригами птица с остри ръбчета, затова нейното име звучи леко „остро“.

Книгата печели множество международни награди, включително за „Най-добра илюстрирана книга“ за 2021 г.. Графичното оформление, цветовете и линиите допринасят за силното въздействие на историята. Разкажете ни малко повече за избора на техники и цветове – как се съотнасят към текста?

Цветовата схема в книгата е много важна. Тя започва със ярки цветове, с много светлина, за да покаже мирния живот в градчето… Тогава внезапно всичко се променя – цветовете стават мрачни, светлината угасва. Дори поставихме бял текст по диагонал и на тъмен фон, за да направим самото четене дискомфортно, както войната прави с живота ни. И в края на книгата, когато войната приключва, светлината се завръща. Светлината и мракът са основните символи. Мракът на войната е победен от светлината, която жителите на Рондо създават. Светлината символизира знанието, културата и добрите идеи.

Докато работехме по илюстрациите, разучавахме постери и графични дизайни на антивоенна тематика. Рисувахме много, подготвихме графичните елементи и после ги дигитализирахме и завършихме на компютър.

Някои детайли в илюстрациите са вдъхновени от реалния живот. Например картата на Рондо показва как градският пейзаж се променя по време на войната… В скрийншоти от GoogleMaps днес може да се види как реално се е променил пейзажът в районите, където са се водили военни действия. Една от илюстрациите изобразява как Данко хвърля камъни по Войната. Този образ е вдъхновен от събитията на Майдан*(бел.пр. Майдан Незалежности, буквално „Мегдан на независимостта“, е името на централния площад в Киев), когато по време на гражданските протести, хората хвърляха камъни.

Кой е най-ценният урок, който искате малките читатели да усвоят от книгата?

За да преминем през тези мрачни времена, изпълнени със страх, гняв и загуби, ни е нужен лъч светлина, лъч надежда. Вече не можем да скрием ужасяващата истина от децата си. Действителността е много по-страшна от всяка книга. Но никой не може да ни спре да разказваме и да четем истории, дори когато се крием в бомбоубежища, дори когато бягаме от домовете си, които са под обстрел. В нашата история сме показали най-силните черти на украинския народ – кураж и единство.

Къде ви завари новината, че има война, и къде се намирате в момента?

Бяхме в леглата си, както повечето украинци, защото Русия нападна страната ни през нощта на 24-ти февруари. Телефонът звънна – беше майката на Романа, с думите – „започва се“. Веднага разбрахме за какво става дума. Знаехме, че Русия ще направи нещо ужасно, но не вярвахме, че ще е пълномащабна инвазия по цялата граница плюс Беларус. Беше голям шок. Но бързо успяхме да се успокоим. В първите часове след новината, наш приятел написа: „Приключи периодът на безпокойство и очакване и започна славната борба за победа“.

Съотнесено към реалната обстановка, на кой етап от книгата сме в момента?

Строим машината за светлина и вече се борим. Всички сме бойци, всеки работи в собствената си сфера за всеобща победа. Като мравуняк сме – много организирани, като едно цяло.

Какво бихте искали да кажете на българските читатели?

Преди 8 години разбрахме, че мирният живот е нещо много уязвимо и крехко. Много лесно може да се загуби и е много трудно да се постигне. Моля, помнете това и не допускайте страха в сърцето си!

Издателство „Софтпрес“ дарява приходите от всички продадени екземпляри от „Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив  на Български червен кръст в помощ на пострадалите от войната в Украйна.