Само за три седмици от официалното си обявяване, дебютният роман на Виктория Бешлийска, позната от блога „По дирите на думите“ (Words Do Worlds), успя да спечели вниманието на читателите и да се превърне в най-продаваната книга за 2020 г. на сайта на СОФТПРЕС още на етап предварителни поръчки. 

Родена от пръстта от земята, замесена с огъня на любовта и животворната сила на водата и носеща онази невидима енергия, която движи ръцете на твореца – „Глина“ е роман, който използва магията на думите, неподвластни на времето, за да извае история, която завладява и подпечатва сърцето на всеки читател.

В края на XVII век грънчарството било основен поминък за жителите на малкото село Бусинци, Трънско, откъдето тръгват корените на Бусинската керамична школа, известна с изяществото на формите и прецизността на всеки изрисуван детайл. Според легендата единствено майсторите от Бусинци имали благословията на султана да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. В почти всеки дом се чувал шума от работещото грънчарско колело, което улавяло в спиралата на своята безкрайност божественото вдъхновение и сръчността на човешките ръце и помагало на създателя и неговата творба да се слеят в едно.

Направени сме не от думи, а от кал.

Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал.

Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш.

Лек за раните, спасение за душата, огнище, което да стопля сърцето му – през целия си живот Велико намирал убежище сред грънците, а глината била довереница и пазителка на неговите тайни. Единствено под нежния допир на неговите пръсти тя се подчинявала и извивала така, че да покаже най-фините черти на красотата си. Велико не познавал друга магия, освен тази на съзиданието. Докато не срещнал Жара.

Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му – това бе Жара за Велико. Све ѝ бе той, вече в едно дишаха.

Родена от светлината, гореща и опърничава като огъня, с буен нрав и невиждана красота, Жара не била като другите момичета. Тя растяла като диво цвете сред безкрайна тучна поляна – едновременно в хармония с околния свят, но винаги различна, създадена, за да изпъква. Пламъкът в очите ѝ омагьосвал всеки. Омагьосал и Велико. Пожарът, който лумнал в сърцата им, имал силата да ги топли до края на дните им, но и да ги изпепели и превърне в прашинки от вечността. 

Когато съдбата взела за свой заложник живота на цялото село, Велико отново се обърнал към глината, знаейки, че тя единствена може да му помогне да откупи свободата на бусинските майстори. Влагайки в чарка цялата любов, която Жара щедро му била дарила, той не подозирал, че подпечатва не само спасението на селото, а и собствената си участ.

Подобно на глината, която обединява огъня и водата и споява техния съюз с пръст от земята, превръщайки ги в късче съвършенство, Виктория Бешлийска извайва детайлите на своя дебютен роман с нетипично за дебютна книга майсторство. На страниците на „Глина” думите танцуват в съвършен синхрон и разгръщат пред очите на читателя една необикновена история. История, която извисява духа и му дава свобода и простор да полети; която свързва небето и земята, реалното и митичното, любовта и вечността.