Препрочитаме любими откъси от „Разследванията на инспектор Гамаш“ с Бележките на Луиз Пени. В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Гамаш се впуска в разследване, което накрая го връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя.

Стр. 17

Домовете бяха подредени в кръг, като в центъра се намираше затреве­ният селски площад. А насред него бяха трите бора, които се извисяваха над селцето. Три величествени кули, на които бе кръстено село Трите бора. Това не бяха обикновени дървета. Засадени преди векове, те бяха своеобразен код. Сигнал за хо­рата, които бягаха от войните.

 Бележка от Луиз:

Не е ли забавно откъде черпим идеи? Седях до непозната жена по време на събиране в църквата, когато тя ми разказа историята за трите бора. Били посадени пред нейната къща. Извисявали се там от повече от сто години. И за лоялните на британската корона, които прииждали през границата по време на войната за независимост, били знак, че са в безопасност в Канада. Чух тази история години преди да започна са пиша, и символизмът в нея винаги ми е допадал. Благородната постъпка, прозрението колко изтощени, объркани и уплашени са били тези емигранти. И невъобразимата сила, която им е давало знанието, че са в безопасност. Без да го осъзнавам, по време на вечерята с непознатата жена в църквата, не само селото, но и темите в Трите бора започнаха да се зараждат.

Стр. 20

Рен-Мари минаваше покрай тази малка загадка всеки ден, докато се разхождаха с Арман. Минаваха покрай старата учи­лищна сграда, където Арман за малко не бе намерил смъртта си. Минаваха през горите, където Арман бе причинил смъртта на човек. Всеки от тях остро усещаше случилото се. Ден след ден се обръщаха и се връщаха при тихото село и пейката над него. И при думите, издълбани от незнайна ръка:

Изненадан от радост

 Бележка от Луиз:

Неизменната тема за неочакваните подаръци. За добрината и състраданието на непознатите. Фактът, че някой осъзнава значението на тази фраза не само за Арман, но и за цялото село. Нейната лечебна сила. Както вероятно знаете, идва от заглавие на книга от Клайв Стейпълс Луис. И беше любимата мисъл на Майкъл. Неизменна тема в съвместния ни живот, а и отвъд него. Изненадан от радост. Кой ли би помислил, че е възможно да има толкова много радост? И толкова много изненади.

Стр. 50-51

 – Има балсам във Галаад, / що рани може да цери…

– И сила има на Небето / греховната душа да опрости – до­върши стиха Гамаш. – Това е от един стар спиричуъл.

Клара се взираше в задната корица.

– Вярваш ли в това, Арман?

– Да. – Мъжът взе книгата от ръцете ѝ и я стисна толкова силно, че тя почти очакваше от нея да се посипят думи.

– Тогава кое те затруднява толкова?

Когато не получи отговор, разбра какъв бе отговорът.

 Бележка от Луиз:

Обичам, обичам, обичам този спиричуъл. Надежда, Изцеление. А за Арман, който на този етап от живота си е така наранен, има утеха. „Дългият път към дома“ е една от любимите ми книги вероятно защото е много спокойна. Дори насочена навътре, като корицата. Пътуваме все по-нататък и по-нататък – по следите на Питър, в Квебек и в болката на Арман. Но винаги, съвсем винаги с ясното съзнание, че съществува балсам, който може да излекува раната. Често ме питат дали книгата, която чете Арман, е истинска. Не е. Измислих си я.

Стр. 88

 За Мирна тази миризма бе странно успокояваща. Майка ѝ и баба ѝ бяха свързвали с уют и спокойствие аромата на окосена трева, пресни печива и деликатния мирис на чаршафи, съхна­ли на простора. Поколението на Мирна обаче се успокояваше от промишлени миризми. Размекнатият асфалт означаваше лято. Мехлемът „Вапоруб“ 42 означаваше зима и грижовност. Имаше и „Танг“43, и бензинови изпарения, и старо мастило от ксерокс.

Бележка от Луиз:

Обичам да пиша за аромати и често се опитвам да правя препратки във всяка книга. Толкова въздействащи, толкова наситени с емоции. Някои аромати мигновено извикват миналото в настоящето. А с тази магия идват и силни чувства. До каква степен сме били впечатлени, без дори да го осъзнаваме, си даваме сметка години по-късно, когато, вървейки по улицата, долавяме някакво ухание и в същия момент се транспортираме. Книгите за Трите бора разказват за мистерии, но не всички те са престъпления.

Стр. 54

Всеки път, когато използваха комутируемия достъп в Трите бора – а това беше единственият начин да се свържат с интернет, понеже никакъв друг сигнал не стигаше до закътаното село – главният инспектор напомняше на Жан Ги, че едно време дори достъпът през телефонната линия им се бе струвал като чудо. А не досада.

Бележка от Луиз:

Тази част претърпя леки промени с развитието на технологиите. Струваше ми се нелогично в Трите бора да няма по-добро покритие. Макар че в продължение на много години, по-дълго, отколкото в останалата част от света, двамата с Майкъл можехме да се свързваме единствено чрез модем. Живеехме насред нищото, в блажената провинция. Звучите на природата бяха прекъсвани само от пронизителния шум от свързването с интернет. И нашите ругатни. Докато не си напомнехме, подобно на Гамаш и Бовоар, че въпреки всичко е изумително.