В най-дългия ден от годината – 24 юни – отбелязваме Еньовден. На същата дата източноправославната християнска църква чества рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В следващия откъс от книгата „Български празници и обичаи“ от Лилия Старева ще научите повече за този важен празник от народния ни календар.

Еньовден

Имен ден празнуват: Еньо, Яна, Янко, Яне, Янкул, Янаки, Яначко

Църковният календар отбелязва раждането на Йоан Предтеча, наречен така, задето предсказал идването на Исус, и Кръстител, защото кръстил новия Бог в водите на река Йордан. В библейския разказ Йоан и Исус са роднини. Майката на Йоан – Екатерина, е леля на Мария, майката на Исус. Йоан се родил шест месеца преди Исус и когато Ирод търсел младенците юдейски, за да убие с тях и Сина Божи, Захарий и Екатерина трябвало да спасяват детето си. Оставили го в далечна пустиня.

Народът свързва живота на свети Йоан в пустинята и оцеляването му сред вълшебните природни треви с познаването и лечението с билки. Затова и 24 юни е празник на билките – магически и лековити, и на светеца Иван Бильобер.

Как празнуваме

Празникът е в най-дългия ден от годината (денят на лятното слънцестоене) и това го свързва с прастари култове към Слънцето, с надежда за слънчева магия и небесен огън. Еньовден е по същество празник на Слънцето и водите. Изпращане на плодоносния бог по обратния му път към зимата. Не напразно народът казва, че на този ден „Еньо си намества кожуха да върви за сняг“. Преди да си тръгне, Слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и тръгва. Казват, че от радост Слънцето играе. Щастлив е всеки, който е станал и успее да усети тази слънчева благодат. Момите изнасят навън чеиза си, за да го благослови Слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.

Огънят е земният образ на Слънцето. Затова и той благославя на Еньовден. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година. Еньовският венец, сплетен от билки, е също своеобразна слънчева магия и закрила. Символизира слънчевия диск, знак е за усвоеното и безопасно човешко пространство. Моми и момци се провират през него за здраве.

Лековити и любовни билки

Болестите в народната вяра са точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за половинката обаче не се намира. Затова на Еньовден се събират седемдесет и седем билки, а за незнайната половинка трябва да си затворим очите и да посегнем наслука към някоя трева. Откъсва се наполовина и дай боже, да излезе тя магическа и лековита. Билки се връзват във вълшебна „еньова“ китка, която лекува от различни болести. Казват, че всяка набрана на Еньовден трева, е лековита. Народът вярвал, че през нощта срещу празника цъфти горската папрат и цветът ѝ – прочутото разковниче, увяхва за по-малко от час след разцъфтяването, ако не бъде откъснато. Тъкмо заради това в тази призрачна нощ из горите бродят и мъже, и жени, за да открият и да откъснат разковничето, което изпълнява всички съкровени желания.

Освен магическите полски треви има и лековити цветя, които растат във всяка градина и предпазват от зли сили: невен, божур, стратур, иглика, седеф. Невенът цъфти с оранжево-жълти цветчета, не вехне, символ е на младост и жизненост. Лечебните му свойства били известни на предците ни и те приготвяли от него лек за рани, запарка за чай, сок от листата му. Седефът цъфти в жълто. Миризмата му е силна и гони зли сили и дихания надалеч. На родилка се дава да яде смачкан седеф. Слага се и на детето против уроки. Важно е седеф да има във венеца и в пазвата на невестата. Той ще я предпази от уроки, а младоженеца – от „завързване“ на мъжката му сила. Стратурът пази от зли очи, лоши мисли, уроки и магии. Носи се в китката на момата, но и като цяло клонче. Синьото омайниче омайва и хвърля човека в несвястна любов. Наричат го още „старата билка“, защото лекува всичко. Расте в нивите между пшеницата и ръжта, а също и в планината. Бере се рано в пълно мълчание. Билки за любов са и любичето и перуниката. Любичето се носи зашито в ленена риза, слага се и в гайтана на момата или се дава на момъка да го изпие на отвара и той обиква за цял живот. Перуниката се закичва в косата.

Магическата сила на водата

Връщайки се от брането на билки, жените се къпят в реката. Водата пречиства от всякакви опасни докосвания, предпазва, лекува. На Еньовден млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях там се е окъпало Слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.

На места съществува обичай млади жени, които не са могли да заченат, да се къпят голи в росата на изкласилите жита. Женската голота и съприкосновението ѝ с плода на земята са символ на плодородие. Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. През нощта преди Еньовден не се точи или пие вода.

Наричания за плодородие и любов

Един от най-трайно запазените обичаи на празника е „Еньова буля“, който е форма на ладуване. В навечерието на празника момите приготвят менче с мълчана вода, пускат вътре пръстените си, вързани с еньовско цвете, и след като покрият съда с червено було, го оставят през нощта навън „под звездите до трендафил“. После избират Еньова буля – малко момиченце, обикновено първа рожба на млади родители, и го обличат в булчинска премяна. Рано на Еньовден носят Еньова буля на реката и пред водите я питат за всичко важно – плодородие, време, очаквания за добро или зло, което предстои. Казват, че детето отговаря направо по Божие внушение, и никой няма колебание, че казва истината. Вярва се, че там, където е ходила Еньова буля, селището ще е запазено от беди и градушки, а нивите и градините ще дадат плод.

Целия текст за Еньовден прочетете на страниците на “Български празници и обичаи” от Лилия Старева, а в приложението в края на книгата ще откриете още избрани рецепти за традиционни ястия, подходящи за всяка празнична трапеза.