„Другите светове на Алби Брайт“ от Кристофър Едж е новата книга в каталога на „Софтпрес“, подходяща за деца, но ценна за четене и от техните родители. Алберт Стивън Брайт е обикновено момче, чиито родители имат не съвсем обикновени професии, свързани с научни изследвания и квантова физика. Всички наричат малчугана, кръстен на велики учени, просто Алби и му симпатизират, особено след като му се налага да преживее огромно сътресение в живота си – смъртта на своята майка. След загубата той се обръща към най-близкото на сърцето му – науката, за да се справи с болката и да намери отговори на въпросите, които го терзаят. Изобретява сам своя собствена Теория на квантовия банан, благодарение на която пътешества във времето и пространството.

Прочетете откъс от книгата в тази статия.

Мама ми обясни, че лаптопът ѝ е прототип на квантов компютър, милиони пъти по-мощен от обикновените лаптопи, които населяват компютърния свят. И е свързан с грид – огромна мрежа от компютри, пръснати в различни точки по света. Гридът анализира милиардите тонове данни, които Големият адронен ускорител бълва всеки път, щом сблъска атоми. За повечето обикновени компютри ще са нужни години, за да анализират всеки сблъсък, но квантовият суперкомпютър на мама се справя за секунди. Разполага дори със свой собствен миниатюрен ускорител на частици в един от компютърните си чипове – микроскопичен Голям адронен ускорител, който пресъздава виртуално резултатите от експериментите. Мама обясни, че това били нанотехнологии, и дори татко се впечатли, когато го видя за пръв път.
Отварям лаптопа, а екранът премигва и светва едва ли не преди да натисна бутона за включване. През него се точи низ пулсиращи цифри – нули и единици, които се носят толкова бързо, че се сливат в една линия. Това са данните, получени от Големия адронен ускорител. Ако татко е прав в книгата си, доказателството, че паралелните вселени наистина съществуват, се крие някъде тук.

Именно в този момент ме връхлита прозрение. Еврика!

Учените възкликват „Еврика!“, когато измислят някоя впечатляваща нова теория. Всичко започнало от един учен на име Архимед, който живял в Древна Гърция преди повече от две хиляди години. Изглежда, неотразимата му идея го споходила тъкмо когато влизал във ваната, та той хукнал навън гол-голеничък с викове „Еврика!“. Мисля, че е старогръцка дума и означава „открих го“ или пък просто „Умирам от студ!“.

Така или иначе аз самият не се втурвам да тичам гол из Клакторп, но при вида на празния кашон и премигващия компютърен екран и на мен ми хрумва неотразима идея.

Веднъж в предаването татко каза, че най-великите научни открития се случват, когато учените се вгледат в нещо и си помислят: „Чудя се какво ли ще стане, ако го променя малко“.

Именно това представляват и експериментите.

Та… щом котката на Шрьодингер може да се озове в паралелна вселена, ако я сложат в кутия с парче радиоактивен уран, гайгеров брояч и бутилка отрова, какво ще стане, ако вместо нея в кутията вляза аз? Тъй като не бих искал да се озова в някой паралелен свят мъртъв като додо, разбира се, може да се лиша от бутилката с отрова. Вече разполагам с дигиталния гайгеров брояч на мама, обаче като се огледам из стаята, не виждам парчета радиоактивен уран. Но забелязвам пакета с обяда.

Сандвич със сирене и туршия, пакетче чипс и един банан.

Знаете ли, че бананите са радиоактивни? Погледнете фруктиерата в кухнята. Ако вътре има банан, има сериозни шансове току-що да ви е облъчил с доза радиация. Не се притеснявайте, това не значи, че ще грейнете в яркозелено, ако отхапете от него. За да се превърнете в мутирало зомби, трябва да изядете около пет милиона банана. Радиоактивен е, защото освен витамините, които се срещат и в обикновените плодове, например ябълките и крушите, бананът съдържа и една тайна съставка, наречена „калий-40“. Това значи, че във всеки един момент има десетпроцентова вероятност бананът да ви облъчи с доза гама-лъчи, ако някой атом в него се разпадне.

Грабвам банана от леглото и го слагам на пода до компютъра, дигиталния гайгеров брояч и кашона. Ако има десетпроцентова вероятност бананът да излъчи радиация, според книгата на татко това би трябвало да раздели Вселената на две. В едната вселена бананът ще си седи на мястото, без да вреди, докато в другата ще изпрати лъч гама-радиация. Ако свържа гайгеровия брояч към квантовия компютър на мама, той може и да намери пряк път до паралелната вселена, където ще се появи лъчът. Решавам да кръстя плана си „Теория за квантовия банан“.