Очаквайте „Български празници и обичаи“ от Лилия Старева. А дотогава – вижте как се отбелязва днешния празник – Тодоров ден.

Заедно с преминаването към пост и въздържание се прекрачва и границата между сезоните, природата се настройва за смяна, за обръщане към ново начало. Затова народът вярва, че на този ден свети Теодор (или свето Тодор, от гръцки – „Божи дар“) облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати лято. На много места се вярва, че светецът излиза от гробището на празника си като страшен ездач на бял кон (белият кон е символ на допира с царството на сенките), обикаля селището и удря с тоягата си всяка жена, която е нарушила забраните. С Тодоровден завършва тежката седмица, пълна със забрани и опасности за хората, животните и реколтата. Наричат празника Конски Великден, защото е посветен на здравето на конете. В обредите прозира древно наследство от прабългарски и славянски култове към коня като слънчев символ и към конника, който броди между световете с него, лети в облаците, носи плодородие и живот и слиза в Долната земя.

Как празнуваме

• За здравето на конете

Меси се хляб „Света Петка“ и „Свето Тодор“. Хлябът се украсява пластично с фигурки на малки кончета или конска глава и се освещава. В църквата го занасят млади невести. От хляба се слага и в зобта на конете, раздава се на съседи и близки – за здраве на конете и за плодородие на нивите.

• За плодородие

В църквата се освещава и жито. Част от него се разпръсва по нивите и градините за плодородие и добър плод.

• За младежите

Тодоровден е своеобразен посветителски празник за младежите. Чрез конните надбягвания (кушии) се извършва демонстрация на мъжките качества на ергените, на готовността им да встъпят в брак. Това е тяхното обществено посвещаване и признаване. Конят победител в надбягванията не се продава, защото се вярва, че сам светецът е негов покровител. Като част от порастването на младежите е и обичаят да се подстрижат за първи път косите на момченцата.

Признаване на невестите

Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Ритуалите по представяне на невестата са свързани с бъдещото раждане на рожбите ѝ. С хляб и царевица омъжените през тази година булки влизат в църква и от тук насетне могат да месят тесто, да пекат и да раздават хляб, да забременяват и да раждат, тоест да бъдат признати невести и домакини.

Пожелания и предсказания

На този ден се правят различни магии за раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от съпрузите, после се оглеждат заедно, за да приличат децата им на тях. Децата ще бъдат здрави и румени, ако двамата съпрузи си разделят и изядат половинките на една червена ябълка. Моми и невести задължително мият косите си на Тодоровден. Смята се, че това е магия да растат дълги и гъсти като конските опашки. Миенето е и начин за предпазване от главоболие, световъртеж, дори от полудяване. Само не бива да се прави след залез-слънце. Който го направи, главата му ще трещи и гърми като копитата на конете. Какво не бива да се прави В никакъв случай на празника не се спи през деня. Който го направи, ще се разболее. Жените не бива да мият, да перат, да тупат и да простират бяло пране. Не се яде праз лук, за да не се разболеят конете и хората. През цялата първа седмица на Великия пост не се прави помен.