Основите
Нека се научим да сънуваме, тогава може би
ще открием истината.
Осъзнатото сънуване е магическо и неразбрано в еднаква степен. Ето защо, преди да се захванем с практиката, е полезно да имаме стабилна основа от знания. Нека подготвим почвата, да отделим фактите от измислицата и да отворим ума си за неограничения потенциал на полето пред нас.
Какво е осъзнатият сън
Да започнем с уточняване на терминологията – осъзнат сън е сън, при който дейно съзнаваме, че сънуваме, докато сънят се случва. Но не се подвеждайте от това сухо определение. Осъзнатите сънища обикновено се описват като едни от най-вълнуващите преживявания, изпитвани някога. Един напълно осъзнат сън не е мъглява и неясна фантасмагория. Той е пълноцветно, кристалноясно и свръхреалистично преживяване. И може напълно да преподреди възприятието ни за реалността.
Осъзнатото сънуване е форма на обучение на ума, чрез която се научаваме да разпознаваме сънищата си като такива, докато сънуваме. Както при всички форми на умствено обучение, целта е да придобием повече знание, да станем по-възприемчиви и по-будни, да изключим автопилота и да се събудим за живота. Да сънуваш осъзнато значи и да живееш осъзнато.
Предполага се, че терминът „осъзнат сън” е измислен преди 100 години от холандския психиатър Фредерик ван Еден1*, използва се и изразът „ясен сън”, но той може да е подвеждащ. Участниците в моите семинари понякога описват свой особено наситен и ярък сън и питат дали може да се класифицира като осъзнат. Аз винаги отговарям, че ако се питаш дали даден сън е осъзнат, вероятно не е бил такъв. Когато имате напълно осъзнат сън, няма да се чудите дали отговаря на критериите.
За да се избегне това объркване, някои предложиха като алтернатива термина „преднамерено сънуване”. Но думата „осъзнат” предава и първоначалния смисъл – на „разбирам нещо”, „получавам прозрение”, докато „преднамерено” просто описва начина, по който се случва процесът. Елементът на прозрение е основополагащ при осъзнатия сън. В действителност той разкрива дълбокия потенциал на ума по начин, по който малко други състояния на съзнанието успяват, защото чрез осъзнатото сънуване ние започваме да възприемаме самото възприемане.
Това пробуждане на осъзнатостта в рамките на съня не се придружава от физиологично пробуждане. По всички външни признаци ние все още спим и „не сме в съзнание”, но същевременно вътре – в своя сънуващ ум, може да се каже, че сме напълно будни. Ван Еден коментира: „При осъзнатото сънуване спящият си спомня ежедневието [и] достига състояние на абсолютно възприемане... Но сънят е спокоен, дълбок и освежаващ”2.
Да си едновременно и буден, и заспал звучи доста противоречиво и именно заради този неврологичен парадокс западната наука потвърждава съществуването на осъзнатия сън едва в края на 70-те години на XX век.
Наскоро проучвания в неврологичната клиника към Франкфуртския университет и Института по психиатрия „Макс Планк” установиха, че когато сънуващият достигне осъзнатост, във физиологията на мозъка му се появяват специфични промени. С помощта на технологии за мозъчна диагностика като ядреномагнитен резонанс (магнитнорезонансна томография) и електроенцефалография (ЕЕГ), учените вече могат да определят точния момент, в който достигаме до „Аха! Аз сънувам!”, както и неврофизиологичните му съответствия. Изследователите заключават, че „осъзнатото сънуване представлява хибридно състояние на съзнанието, с определими и измерими разлики от будното състояние и от съня с бързо движение на очите (REM-съня)”3. Те открили, че когато по време на съня се постигне ясна осъзнатост, дейността в областите на мозъка, свързани със самооценката и себевъзприятието, се увеличава значително в рамките на няколко секунди.4 Това означава, че очевидният парадокс едновременно да знаеш, че сънуваш, и да спиш (предизвикал такава съпротива и скептицизъм сред научните среди), е просто неуспех да се разбере как две отделни области на мозъка могат да бъдат активирани едновременно.
Онова, което изненадва повечето хора, които за първи път сънуват осъзнато, е фактът, че напълно осъзнатите сънища изобщо не приличат на сънища. Осъзнатият сън изглежда и създава усещане за действителност. Той е най-подробно изградена, сложна умствена конструкция, често не по-малко реалистична от нашата „будна” реалност. Всъщност тя може да ни се стори толкова истинска, че да започ-
нем да се съмняваме във възприятията си за будната реалност и да застинем в страхопочитание пред творческите способности на човешкия ум. Имал съм стотици осъзнати сънища, откакто започнах да се упражнявам, но безкрайният потенциал на осъзнатото сънуване и способността му да създава цели измерения от „реалност” в собствените ни умове все още ме поразява. Обстановката при осъзнатите сънища често е толкова реалистична до най-дребната подробност, че някои новаци стигат до дръзкото заключение, че това не може да е било сън и че всъщност са пътували до друго измерение. Наистина са го направили – друго измерение в рамките на собствения им ум.
Означава ли това, че сънуващите осъзнато са склонни да губят връзка с реалността? Не, всъщност точно обратното – след като веднъж се научим да проникваме в убедителната реалност на съновидението и да я разпознаваме като илюзия, започваме по-добре да разпознаваме самозаблудата в будно състояние. Това ни прави по-здраво стъпили на земята и ни носи по-голямо знание.
Ако все още не сте имали осъзнат сън или не сте сигурни какво всъщност представлява, отделете малко време и прегледайте някои от осъзнатите сънища от приложението в края на книгата. Моля, отделете малко време и наистина го направете**.
В общи линии по време на осъзнат сън умът създава невероятно детайлна триизмерна проекция, с която оформя функционалната реалност на съновидението, докато друга част на ума съзнателно взаимодейства с тази проекция в реално време. Така по време на осъзнатия сън ние сме едновременно създателят и създаденото, проектиращият и проекцията.
Този умопомрачителен процес разкрива безкрайния потенциал на мозъка по начин, достъпен за малко други състояния на съзнанието, защото чрез него започваме да съзнаваме, докато на практика не сме в съзнание. Това отваря възможност за пряко взаимодействие с психологическите аспекти и архетипи на едно привидно осезаемо ниво.
Веднъж моят приятел Робърт Уегенър, ми каза: „Осъзнатите сънища ни помагат да видим магията, която вече съществува”. Вярно е. Макар да се учим да прозираме през илюзията, осъзнатото сънуване все пак ни позволява осезаемо да се докоснем до магията на самото сънуване.
При напълно осъзнатия сън способността за когнитивното възприятие ни позволява да взаимодействаме директно със съня и да му влияем. Ако сънуваме достатъчно осъзнато, можем да изживеем сън с абсолютно същото рефлективно възприятие, както когато сме будни. Наясно сме, че в действителност спим в леглото си, помним какво сме планирали да направим, след като достигнем осъзнатост, и освен това знаем, че се движим из собствената си психика.
Осъзнатото сънуване не е лесно за овладяване, но безспорно е една от най-вълнуващите и полезни практики, с които бихме могли да се захванем, защото ни възнаграждава едновременно с психологически и духовни ползи. В рамките на проникновения сън и сънуване (повече за тях по-късно) това е една напълно безопасна практика, достъпна за хора от всяка възраст и с различни способности, която предлага уникален поглед върху нашата собствена психология.
В писмо до свой тъгуващ приятел Алберт Айнщайн веднъж пише: „Човешкото същество... изживява себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от всичко останало – нещо като оптична илюзия на собственото му съзнание... Опитът за преодоляване на тази заблуда е пътят за постигане на истински покой на ума”.5
Чрез осъзнатото сънуване можем да преодолеем тази заблуда, докато преживяваме една напълно реалистична „реалност”, която може и да изглежда отделна от нас, но ние знаем, че я създаваме, докато сънуваме, и че тя всъщност е вътре в нас. Така по един дълбок и интуитивен начин се запознаваме с радикална идея, че дуалността може би е заблуда. В осъзнатия сън ние сме едно цяло с всичко останало, защото сме всичко останало. Това преживяване може да ни помогне да се отърсим от усещането за изолация в будно състояние и да възприемем представата за Единството, която Айнщайн и мистиците през вековете така красноречиво описват.