Снежанка и седемте джуджета

В едно далечно кралство живеели честито крал и кралица. Един зимен ден кралицата седяла да прозореца, бродирала красив гоблен и се любувала на пухкавите снежинки, които танцували във въздуха. Тя надникнала навън и без да иска, си убола пръста с острата игла. На снега капнали няколко капки кръв и тогава кралицата си помислила: „Чудесно би било да си имам момиченце с бяла като сняг кожа и румени бузки!“.

Не минало много време и кралицата родила дъщеричка, която изглеждала точно така, както поискала, затова я нарекли Снежанка. Момиченцето растяло и ставало все по-хубаво, но кралицата се разболяла тежко и починала, а кралят се оженил отново. Новата му съпруга била много красива, но злобна и надменна. Тя имала едно вълшебно огледало и всеки ден го питала:

– Огледалце, огледалце, коя е най-красива на земята?

– Ти, кралице, си ненадмината по красота! – отговаряло неизменно огледалото.

Но един ден, когато царицата му задала същия въпрос, огледалото отвърнало:

– Снежанка е най-красивото създание на земята!

Кралицата се ядосала и заповядала на един ловец да заведе Снежанка в най-гъстата гора и да я остави там на милостта на дивите зверове. Ловецът се подчинил, завел момичето в гората и го оставил сам-самичко.