Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина – всичко скъсано в живота й е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна – в Балкана.
Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната й майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба й Дана, предала й дарбата да твори с ръцете си; с прабаба й Зорка, изградила къщата, която винаги ще бъде свиден дом; и с три непознати, стъпващи по познати за сърцето пътеки – пианистката Ана, хаджийката Скарлада и тъкачката Йова.
Сновейки между днес и някога преди, главите в „Нишка“ се движат като совалката на стан и рисуват извечната истина, че настоящият ден е проявление на всички минали и бъдещи времена. Че всеки от нас носи и предците си, и онези, които ще се родят. Но и че имаме свободата сами да начертаем своя път тогава, когато вземем силата на невидимото и я втъкнем във видимите неща. Това е книга, която носи утехата, че реалността е истинският спасител.

Виктория Бешлийска е автор на романите „Глина“ и „Сърце“, на самобитния бележник „Словник“ и на блога „По дирите на думите“. Носител е на престижни отличия, сред които Почетен знак „Стоян Михайловски“, „Избор на книжарите“ на „Хеликон“ и „Най-четен автор на художествена литература“ на Столична библиотека. „Нишка“ е третият й роман.

„Нишка“ се настани категорично в лятото на 2024-а и се превърна само за дни в тема на разговор – третата книга на Виктория Бешлийска впечатлява и с обема си от близо 500 страници, и с интригуващия замисъл, който предлага съдбите на цели седем героини. Едно пътуване във времето, в което материалното се оказва врата към духовния свят – и така може да се определи книгата.

„Вярвам, че всички, които сме дишали въздуха, газили тревата и пили водата на едни и същи места, сме свързани с видими и невидими нишки”, казва пък самата авторка в нещо като следговор в книгата си. А и нишката, която самата тя изгради за няколко години – с читателите си, със словото, със самата ни литература, наистина впечатлява.”

Lira.bg

„Нишка“ разбърка всичко в мен - чувства, мисли, спомени, страхове, мечти. Четох бавно, исках да прекарам повече време в Елена, да преживея бавно историите на Мария, Ружа, Дана, Зорка, Ана, Скарлада и Йова. От всяка си взех по нещо, по малко във всяка видях частици от моята майка, баба, прабаба. Елена и Балкана като цяло приех като един цял самостоятелен герой, представен по невероятен начин, буквално се пренесох там. Много красиво пише Виктория Бешлийска, но тук определено е надминала себе си! Природа, бит, поминък, традиции и обичаи оживяват на страниците на романа, без излишен патос.

Ако трябва да отлича с нещо “Нишка”, от предните 2 книги на авторката, това определено ще бъде по-съвременното звучене и наратив на историите. Макар и разпрострени времево в 3 века историите са много по-близки до нас. Всяка от седемте жени е изградена перфектно като образ и има свой собствен глас. Родовата травма, преплитането на желания, очаквания, мечти, и чувство за дълг на тези жени през различните поколения е предадено на страниците по невероятен начин.“ 

Мария Янкулова

„Третият роман на Виктория Бешлийска е абсолютно литературно събитие, повод за празник и обещание за незабравими моменти между страниците. Ако очакванията ви са големи, бъдете спокойни - “Нишка” ще ги надмине. И тук, както в “Глина” и “Сърце”, една неуловима съкровена частица от българщината намира образ и бива обяснена чрез универсално човешкото. Образът на жената в романа е неделим от живота - тя го носи в корема си, където крие страховете и желанията си и където се ражда силата ѝ. Жената предшества живота, както водата предшества Сътворението. Водата присъства в преломните за героините моменти, връща ги към изконната им роля и чрез нея те обгръщат света. Но тук жената се осъществява и множи силата си ведно с мъжа, той е “насъщен за жената”.

“Нишка” има и втори, магичен пласт, който носи смисъла на свързаността. Дали всичко започва с Божията промисъл, дали е плод на вложения труд и сръчност, дали самата природа и космосът обвързват всичко и всекиго?“

Костадина Костова 

„В центъра на света и в сърцевината на произведението е жената – като изначална съзидателна енергия, като свята икона, като майка, като героиня, като влюбена безпаметно и несподелена, като всичко. Толкова много думи, които значат най-милите и ценните неща в живота, са в женски род – майка, земя, вселена, душа, ценност, любов, цялост, вяра, споделеност, дума, надежда, къща. Толкова много лица и измерения има жената. В „Нишка“ те са изобразени в седем главни героини. Седем лица, разделени в седем отделни тела и седем човешки живота, се сливат в една вечна, свята и съвършена единица. Богиня, светица, грешница, страдалка, героиня. Тя е всичко. Тя е предачката на света и създава всяка история с една вълшебна нишка. Тя тъче бъдещето, докато преде миналото, за да го превърне в преждата, която съставлява настоящето.“

Дарина Димитрова

„Между страниците на “Нишка” се преплита силата на седем жени от Балкана. Живели в различни поколения. Свързващи се помежду си с невидима сила. Когато чуя израза “магически реализъм” винаги се сещам за романите на Бешлийска. Героите ѝ живеят между тънката граница на реалното и магичното. Харесва ми и ми е близко до душата женското в романа. Колко непреклонни и силни в слабостта си могат да бъдат жените. Как се търсим и намираме. Губим се и живеем.“

Веселина Пройчева

 
„Посланието на Бешлийска и този път е дълбоко и разтърсващо, вдъхновяващо, пробуждащо. Книгата разкрива тайните на женската душа, онова дълбоко стаенето. Мъката, страданието, желанието, подкрепени от силата и волята на женската душа да твори магия. Кара ни да се замислим, че вглеждайки се днес в огледалото на постъпките си, ние виждаме не само себе си и собствените си избори, но и тънката нишка, която ни свързва с всички онези жени, чиято сила е довела до нашето днес и която предем към утрето на нашите деца. Кръвта във вените ни тече и прелива към бъдещето, към поколението ни, и се връща отново със завой назад към нашето минало и предците ни, за да помним и да знаем, и да бъдем - непреклонни, горди, силни, да усетим устрема на желанието, да се върнем навътре към себе си и, бидейки определяни като слабия пол, всъщност да разберем, че цялата земна сила от векове се прелива от върховете на пръстите ни към сърцата ни.“

Анелия

„Изключително трудно е да следиш няколко истории едновременно и когато видях сладката притурка, на която си отбелязвах прогреса бях малко изплашена дали няма да се изгубя в толкова имена и дати. Да, обаче авторката толкова умело е написала историята на всяка една от тях, че ми беше изключително интересно и вълнуващо да следя нишката.

А, да. Тя - нишката. Доста се чудех защо това е името, но не мисля, че друго би било по-подходящо. Също така думата се появява тук и там и все на място и всеки път, когато я видех се усмихвах. За стила на авторката съм писала и преди. Той е омагьосващ. Думите се леят като топли прегръдки от страниците, а историята ме водеше сякаш по мек килим към своя край. Сблъсъкът на минало и настояще е гръмовен, а ние следим нишките в различните родове и виждаме как се променят хората, привичките и нравите. Авторката успя с лекота да ме вкара във всеки времеви период и да ме накара да почувствам всеки един детайл. Сетивата ми бяха обилно нахранени независимо дали беше днес или десетилетия по-рано.“

Моника Морева
 

„Завладяваща книга, която създава големи очаквания в читателите. Бешлийска не пише, а сякаш ниже бисери от думи. Не спирам да се възхищавам на изказа и лекотата, с която думите се свързват в една нишка. Красива нишка.“

Диана Илиолова

„Първият роман на Виктория Бешлийска “Глина” беше ключ – не само към книжната вселена на авторката, в която тя така гостоприемно ни прие, но и към миналото, към корените, към позабравени богатства. Втората ѝ книга – “Сърце”, беше обещание – не само че талантливото ѝ перо няма да ни подведе, но и че с вяра можем да излекуваме и най-дълбоките рани. “Нишка” е покана – към нови творчески измерения, които Виктория Бешлийска смело изучава и прекроява спрямо необятните мащаби на своята писателска дарба, но и към едно пътуване. Докато летим на страниците на “Нишка”, виждаме как се пресичат съдбите на седем жени – усукват се и се извиват красиво, почти хипнотизиращо, как ред по ред техните нишки оформят здрави връзки, които предават напред във времето морал и ценности, съвети и сила. Всяка от тези жени взима по нещо от другата и добавя частица от себе си – ние сме историите, които наследяваме от нашите предци, но и тези, които сами пишем.“

Христина Tодорова

„Нишка“ ме накара да се замисля за водната природа на добрите истории. Някои романи са морета, други са езера, трети пък са откровено провокиращи, многопластови, с красив и орнаментен стил като пеещи фонтани. Романите реки са различни. Реките предлагат и съзерцание от брега, и прохлада в плитчините, дълбоки вирове за изследване и горещи камъни за почивка, опасни бързеи, с които да внимаваш, и многобройни притоци, които да последваш. Те съдържат всичко и струва ми се, са най-устойчиви на проверката на читателите и времето. Книгите на Виктория Бешлийска са с речна природа. За „Нишка“ това важи с особена сила.

На повърхността на романа става дума са седем женски истории – ежедневни истории, белязани от малки случки, без мащабни събития, без войни, назидателни притчи, философски отклонения и (почти) без неочаквани сюжетни обрати. Седем жени от различни епохи, в които всеки читател открива нещо от детето, което е бил, от своята майка и баба, от делничните си радости и от трепетите под лъжичката. И това е достатъчно. Излизаш от реката на „Нишка“ освежен, зареден, по-бял (по Дана). Не си даваш сметка колко майсторство се изисква, за да разкажеш седем романа в един, както никога не се замисляш откъде точно извира реката и колко камъни е обърнала, за да стигне до теб. Просто си щастлив. И това е повече от достатъчно.

Виктория Иванова

„Книгата ме върна в едно вълшебно време на мястото, където всеки ден беше изпълнен с чудеса. Елена и най-скъпите спомени от ваканциите при баба ми. Благодаря, Виктория, че ми припомнихте най-топлите моменти от детството! През цялото време, докато четях не ме напускаше мисълта, че авторът е изначално свързан с това прелестно градче. Оказа се, че не греша. Най-голямата ми благодарност е, че показвате какви велики жени са еленчанките. Те притежават вроден аристократизъм в най-благородната му форма. Точно това извежда на преден план книгата и то с изключителен финес. Благодаря за удоволствието!“

Йорданка Гецова

„Докато четях книгата си дадох сметка, че тези женски образи не са измислени. Аз познавам такива жени! Може би всеки познава, но все пак трябва някой да разкаже за тях. Някой точно като Виктория Бешлийска!“

Мария Бояджиева

„И тази ти книга ми донесе много! Докоснаха ме както женските, така и мъжките образи в романа. И ние, мъжете, имаме души и нужда да съпреживяваме. Словото е плът (тъкан), от която се градят светове. Взирайки се в изтъканото от теб, читателите си взимат нишки и ги втъкават в своя индивидуален свят - всеки каквото му е нужно за да го подобри. Твоето майсторство е, че си предоставила истинско богатство и избор. Поклон пред таланта, който си допуснала да се развие в теб! Продължавай все така.“

Веско Василев

„Тази книга е един цял отминал свят, който в себе си обаче съдържа множество други светове. Великолепен изказ, сякаш всяка дума е внимателно обмисляна и поставена точно на мястото си, за да изплете нишката на повествованието.“

Веселина Григорова

„Глина.

Сърце.

Нишка.

Три петбуквени, двусрични думи.

Първата сричка съдържа затворена гласна, втората - отворена.

Точна така, Вие, отваряте затворените ни сетива и съзнание.

С "Глина" оформихте, моделирахте и подготвихте сетивата ни. Научихте ни да чувстваме, да приемаме отвъд видимото и физически осезаемото.

Със "Сърце" разтърсихте представите ни. Научихте ни да не съдим хората, защото не сме били в техните обувки и не знаем през какво са преминали.

Отворихте сърцата ни, накарахте ги да приемат, да чувстват, да бъдат съпричастни и емпатични.

В момента чета "Нишка".

За мен тя е романът, с който ме връщате към корените.

Замислям се за приемствеността, за това което съм наследила като дух, съдба и характер от жените в рода.

С историите на героините опознавам себе си. Вярвам повече в себе си, в женската си сила и в живота си.“

Елина Георгиева

„Виктория Бешлийска ни пренася в един далечен свят, който постепенно изчезва и заедно със себе си взима богатството си, а спомените по него остават за нас, съвременните хора!Тази книга описва уникалната женска природа, непоклатимата женска сила, която всяка една жена носи в себе си, духът на живота и началото му!

Всяка една страница те поглъща, хваща те за гърлото, човърка съзнанието ти, кара те да се замислиш и да погледнеш нещата от друга перспектива!

Чете се леко, без усет за време и пространство! Задължително четиво за онези, които искат да узнаят силата на женското и непоклатимият дух!

Очарована съм и силно впечатлена! Виктория Бешлийска е майстор на книжното слово! Всяко едно изречение, всяка една дума е съставена от любовта към писането! Четеш и се наслаждаваш, изникват ти спомени и усещане за уют и топлина!“

Ивет Мутафчиева

„Невероятна книга!!! Аз нямам думите, с които искам да опиша цялото преживяване! Четеш жадно, за да разбереш развръзката на живота на всяка от героините и същевременно, колкото повече намаляват оставащите страници, толкова повече не ти се иска да свършва! Имаше момент, когато си мислих, че няма да разбера какво се е случило с Ана(дори се събудих през нощта и пак това ми беше в главата). За пръв път през живота ми се насълзяват очите с прочитането на последната страница!“

Татяна Игнатова

„Прочетох "Нишка". Много ми допадна, както и другите две! Чувствах се уютно, на душата ми беше топло. Женските образи носят типично българската женска душевност - те едновременно си приличат и в същото време са индивидуални, всяка героиня има своята съдба, носи своя си кръст. Възхищавам се на стила Ви - толкова прецизен, изящен, хубавите български думи носят колоритност, дълбоко докосват по необясним начин, който само българката може да усети. И открих нещо много интересно - дума, която присъства в последното изречение на всяка част, е използвана в първото изречение на следващата част. И това е своеобразна нишка в романа наред с многото други, които читателят открива.“ 

Весела Николова