Дойде време да приключа с най-приятната, може би, криминална поредица със "старците разбойници ", (израз от стар руски филм), "Последният дявол", РИЧАРД Озмън. Всичко започва с едно убийство. Но Ричард Озмън не се задоволява да ни представи само едно, много са. "Когато си на почти осемдесет години, има толкова много начини да умреш, че ми се струва несправедливо към списъка да добавя и убийство." Оплетен сюжет, наситен с неочаквани обрати, държи в напрежение. Много плаках в тази книга, в тази история, в която убийствата са като на шега, представени с майсторски хумор. Но тук присъства и друга смърт, смъртта, която може би съдбата предлага. Озмън засяга много сериозна тема, евтаназията. Раздялата между съпрузите "...скръбта пътува сама." Разсъждения за "редно ли е или не е редно". "Дните на смъртта са дните, когато претегляме отношенията си с любовта с голи ръце." Плаках, но повече се смях. Неподражаем стил с много хумор, дори когато се отнася за убийства. "Е, сега ще видим кой ще оцелее до края на седмицата ". Най-симпатичната героиня, Джойс: "Едно време казвахме: "Да ги оставим да се оправят помежду си", но Елизабет всъщност се изрази по следния начин:"Да видим сега кой кого ще убие"." Накрая ще кажа, мъчно ми е, че свърши тази оригинална поредица, философски разсъждения поднесени с неповторимия английски хумор, наслада за четящия.