Несъмнено „Сърце“ ще бъде сравнявано с „Глина“ – съпоставка, която считам за напълно ненужна. Макар и двата романа да носят съвършения почерк на Виктория Бешлийска, да омагьосват с богатство на езика и завидни познания, свързани с българската история и култура, мисля, че всеки от тях следва собствен път. Докато „Глина“ бе отражение на едно характерно светоусещане, насочено навън към природата, към връзката със земята, с хората и техните дарби, с родовата памет и дълг, то „Сърце“ сякаш те поглъща. Долавя се една вглъбеност, която насочва мислите навътре, и фокусирайки се върху личността и това, в което тя вярва, се извеждат истини – толкова универсални, колкото и субективни.

„Сърце“ е роман, който без съмнение оставя следа. И ако „Глина“ показа Виктория Бешлийска като явление в съвременната българска литература, то новият ѝ роман доказва абсолютната закономерност на нейния талант

Христина Тодорова, hrisilandia.com

Трудно ми е да опиша какво прави книгите на Виктория Бешлийска толкова специални, но от заглавието до последното изречение в романа – „Сърцето ми прелива от цъфналите в него цветя”, „Сърце” е произведение на изкуството! (…) Досущ като цветята, които Добрана ще запази в смола вовеки, „Сърце” пази спомени, надежди и любов. Този втори шедьовър на Виктория Бешлийска затвърждава позицията й на автор, който заслужава обичта на читателите, но и възхищението на литературните критици.

Теди Рафаилова, www.tedyrafailova.com

Това е история, която пленява душата от първата до последната страница. Книгата се чете леко и увлича в историята, но написаното се преживява трудно и дълбае дълго в сърцето на читателя. Историите са базирани на реално време, реални събития и дори хора, което допринася за силата и магнетизма на историята.

Книга, която се чете със сърцето.

Ани Филипова в Goodreads

От „Глина“ ние познаваме една Виктория Бешлийска – изумителен майстор на словото, чрез който старата българска реч буквално оживява, тя не звучи по никакъв начин архаично; който рисува невероятни картини и герои. В новия роман виждаме как се реализира една вечна мечта на всички просветлени умове – да се реализира максимата, че в мастилото са се удавили повече хора, отколкото в морето, и че мастилото и перото са убили повече, отколкото меча, но и че мастилото е спасило повече хора, отколкото светената вода. Това е една книга, дотолкова разтърсваща с дълбоката си християнска мистика и с дълбоките проникновения изобщо в психологията на българското християнство, каквато досега не е правена. При това е посветена на един период, който изглежда крайно неблагодарен, един период, в който трудно можеш да откриеш голямата светлина. Едновременно много различно и е много сходно с положението през 2022-ра. Аз се надявам, че освен в негативната част - нестабилност вътрешна, нестабилност външна, неяснота и криза, има сходство и в това, че имаме и много светли духовни водачи, много хора говорещи, много хора притеглящи с думите, както го прави Виктория, към едно надмогване на битийното, надмогване на егоистичното и виждането на истинския смисъл на нещата. Това е може би най-доброто време, в което може да излезе подобен роман.

Доц. д-р Веселина Вачкова в интервю за БНР Пловдив