Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на „Глина“. Романът взема необработената пръст на легендата и я завърта на писателския чарк, за да извае история, която се лее като вода и пречиства като огън.

Направени сме не от думи, а от кал.
Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал.
Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш.

Тя е Жара – с име, родено от светлината на огъня, и нрав на буен планински поток. Той е Велико – майстор грънчар по наследство и по сърце, който диша с глината и живее за чарка. Срещата им е като досег на пламъка с полъх – въздухът може да разгори искрата също толкова лесно, колкото и да я накара да изтлее. Но когато на пътя й се изправя съдбата на цялото село, любовта им неволно се превръща в цяр за общата болка. Велико знае, че от пръстите му може да излезе онова, което ще откупи свободата на бусинските майстори. Но не подозира, че глината в сърцето му ще подпечата Жара като своя.

Награда на книжарници „Хеликон“ - „Изборът на книжаря“ за 2021 г. 

Европейска награда за литература „Еврокон“ 2021 за дебют.

Над 60 000 продадени екземпляра в рамките на година и половина.

 

Виктория Бешлийска е филолог по образование и откривател по призвание. Работила е като учител и редактор на художествена литература. Днес професионалният й път е свързан с маркетинга. Автор е на „По дирите на думите“ – блог, който събира стари български думи, лични спомени и истории. „Глина“ е дебютният роман на Виктория, в който са втъкани много от думите, представени в блога.

Виктория Бешлийска е филолог по образование и откривател по призвание. Работила е като учител, редактор на художествена литература и маркетинг специалист. През 2018 г. създава авторски блог, в който под надслова #ОбичамБългарскитеДуми събира стари български думи, лични спомени и вдъхновяващи истории, и днес има 70 000 последователи. В края на 2020 г. излиза дебютният й роман – „Глина“, отличен с престижни награди като „Избор на книжарите“ на книжарница „Хеликон“ за 2021 г., „Книга на 2021 г.“ според зрителите на предаването на БНТ „Библиотеката“ и европейската награда за дебют „Еврокон 2022“. През 2021 г. създава „Словник“ – самобитен бележник, който започва с 90 поетични, архаични или рядко срещани български думи, за да продължи с написаното от всеки читател. В края на 2022 г. излиза вторият й роман – „Сърце“, който повтаря успеха на дебютната й книга, отличен е с приза „Избор на книжарите“ на книжарница „Хеликон“ и заедно с „Глина“ й носи отличието на Столична библиотека за най-четен автор на художествена литература. През 2023 г. Общинският съвет на град Елена присъжда на Виктория Бешлийска престижната литературна награда Почетен знак „Стоян Михайловски“. Приела за своя цел и мисия темата за опазването на езика и налагането на „бавното говорене“ като осъзната работа с думите и проява на културна воля, Виктория Бешлийска ежедневно вдъхновява десетките си хиляди последователи. Наред с нейните книги, многобройните й пътувания, срещите в училища и читалища, работата й като лектор в редица форуми и курсове по творческо писане я превръщат в съвременен будител, който по дирите на думите проправя път към по-смислено, по-богато и по-човечно ежедневие. „Нишка“ е третият й роман и поредната стъпка в тази посока.

„Глина“ от Виктория Бешлийска е достоен финал за българската литература през 2020-а. Едно произведение на изящната словесност, в което всяка дума е прецизно обмислена, сюжетът – чудно пресъздадена историческа хроника, пълна с красота и самобитност, а за внушението говоря със самата авторка, у която видях освен аналитичността на филолог, сериозен труд и почит към думите. „Глина“ е за читатели, готови да се гмурнат в атмосферата на сръчни занаятчии, древни извори и народни песни, за онези с отношение към театъра, ритуалите и мистиката, за изучаващите етнология и лексикография, но най-вече – за влюбените, склонни да приемат своите чувства с усмивка, от дистанцията на времето и като легенда за разказване.

Людмила Еленкова, lira.bg

Материала може да прочетете тук: https://lira.bg/archives/160495

 

Бих искала да напиша много неща, но... след четенето на толкова поетичен и завладяващ текст, не е лесно. В „Глина“ по омагьосващ начин оживява село Бусинци от 17 в., чиято глинеста и неплодородна земя вместо да умори от глад местните хора, им е дала дара на грънчарството. И те са станали не просто поредните занаятчии, а истински творци. Малко се говори днес за бусинската керамика, възхитила навремето самия турски султан до степен да издаде берат бусенските занаятчии да търгуват свободно из цялата империя и да бъдат закриляни от всички. Именно този исторически факт заляга в сюжета на „Глина“… както и изумителната красота на бусинската керамика, вдъхновила авторката.

Бусинските жители са застрашени от разбойници и трябва да спасят своето село. А спасението е далече – чак в Стамбул. Историята се лее като притча, като легенда, като народна приказка, изваяна от думи, идващи от душата. Виктория Бешлийска е населила Бусинци с изумителни герои, сред които знаялицата Везна, която има цяр за почти всичко и лекува както телесни болести и травми, така и разкъсващи душата страхове; красивата ѝ и пламенна дъщеря Жара; волният и храбър овчар Боя; майсторът Велико, чиито дарба и вътрешна сила са така поразяващи, че пред тях всичко останало бледнее. И тези герои ни повеждат по пътищата на „Глина“... а извървяването им само по себе си е магия.

Вида Делчева

 

Очаквах да е хубава книгата, но съм направо зашеметена. Толкова богат български език, не съм срещала скоро време. От една страна изключително богат речник, от друга - много сладкодумно и достъпно е поднесено всичко.

Йорданка Благоева, danybon.com

 

Както кротко и търпеливо си четях по една глава на ден, за да продължа по-дълго да живея с тази история.... И така вчера като избухва в ръцете ми тази книга, направо се възпламени и ме погълна. Стигнах сега до края.

По принцип винаги съм си била читанка и много художествена литература съм прочела, но такава книга като вашата не бях чела... Имам чувството, че има толкова много дълбочина в нея, преплетени истории, скрити тайни, и разбира се - всички стари, събудени думи.... Благодаря ви от все сърце, че сте събрали всичкота тази безкрайност и безвремие във вашия дебютен роман. Наистина съм без думи! Не знам как са се родили всички тези вълнуващи образи, развръзки, неочаквани моменти и скрити нишани, но наистина ужасно много ме докосна книгата ви. Моите уважения и за вложените време и усилия за изследване на историческите елементи, както и на самия занаят, също и на селото, и трудовете, които споменавате в Послеслова. Чувствам се напълно неспособна да намеря думи да предам точните ми емоции и впечатления, но дори да се получи тотално неадекватно, не мога да не се опитам да ви напиша каквото успея да изрека в думи. ❤ Страхотен талант имате, от сърце ви пожелавам да сте здрава и да продължавате да пишете.

Лилка Вачкова (в писмо до Виктория Бешлийска)


Поздравявам ви за издаването на този удивителен роман! Върна ми се надеждата, че няма да изчезнем като народ и духовност. Дочитам книгата с огромна наслада, чета много бавно, препрочитам понякога на глас - каква радост!


Калина Стефанова - български театрален критик, професор по театрознание, актриса