Препрочитаме любими откъси от „Разследванията на инспектор Гамаш“ с Бележките на Луиз Пени.

Част VI. „Сенки в снега“

Голяма част от действието в този роман се развива в библиотека, много специална библиотека. И това е само една от причините да се връщаме към него с удоволствие. В шеста част от „Бележките на Луиз Пени“ авторката на„Разследванията на инспектор Гамаш“  ни разказва за аромата на книгите и любима поема.

Стр. 17

„Гмурнах се в мрака непрогледен на бездънни страхове…“ – Емил си спомни цитата така, както помнеше онези дни. Да, каза си, много точно описание. „Бездънни страхове“. Техните собствени и на убийците. На колко ли маси из цялата провинция бяха седяли с Гамаш? Както сега.

Бележката на Луиз:

„Небесната хрътка“ (Поема на британския поет Франсис Томпсън (1859–1907). – б. пр.). Спомням си, когато мама ми даде мъничката книжка със зелена корица и каза, че е една от любимите й поеми. Точно бях прочела „Баскервилското куче“ и по някаква причина реших, че е същата история, но в рими. Не е. „Небесната хрътка“ бързо се превърна в една от любимите ми поеми, дотолкова, че я наизустих. Предполагам, че я обикнах, защото описваше връзката ми с Бог по онова време. Вярвах, но и се страхувах какво би могъл да поиска Господ от мен. Това е същият тип напрежение, което се опитвам да внеса и в книгите. Може би особено силно в „Сенки в снега“. Борбата да повярваш, да се довериш, да се откажеш – на фона на ужасяващи причини да не го направиш. Да се изправиш пред тези бездънни страхове. В моя живот. В живота на Гамаш. Във вашия.

Стр. 29

Арман Гамаш затвори очи и вдиша дълбоко тежките аромати на библиотеката. История, стабилност, покой и тишина. Старомодна политура, дърво, обвити в износена кожа думи.

Бележката на Луиз:

Толкова ми беше интересно да прочета това и да си дам сметка,  че обонянието е тема във всяка от книгите. Всъщност играе роля и в тази, която пиша в момента. Толкова е въздействащо, нали? Колко бързо събужда не само спомени, а и чувства. Пренасяме се – с тялото и с душата си, на друго място. Подобно на Арман, а вероятно и на вас, аз също ценя аромата на книгите. Отваряш една и вдишваш това специфично ухание. А после събираш стотици, хиляди заедно в стара библиотека и получаваш какво? Рай. Точно това, от което се нуждае Гамаш.

Стр. 44

Но през последните дни никога не оставаше сам. Жадуваше за блажена самота. Avec le temps, бе казал Емил. С времето. Навярно бе прав. Силите му се връщаха, но защо разумът му все още се бавеше?

Бележката на Луиз:

Предполагам, че всеки, който е губил любим човек, знае как се чувства Гамаш. Познава натрапчивото усещане. Едновременното желание  да си в тази призрачна компания, но и копнеж да продължиш напред. Да се измъкнеш от смазващата скръб. Привързаността тук е с кукичка. Този спомен, това момче е неотменно свързано с Гамаш. Спътник, но и съдник.

Стр. 121

Всички образи, които държеше заключени в съзнанието си през деня, изпълзяваха нощем. Трябваше да ги пуска. Опитал се бе да ги остави залостени зад скърцащата врата, но те блъскаха и натискаха, не му оставяха никакъв избор.

Бележката на Луиз:

Беше трудно да пиша за посттравматично стресово разстройство. Де се опитам да вляза в ума на човек, който страда от него. Който е оцелял, когато тези, за които отговаря, не са. Да покажа, че съзнанието може да контролира само толкова, само за кратко. Преди да се пропука. Но пък, както знаем, това е начинът, по който влиза светлината.

Стр. 236

Когато човек работи в моята сфера, започва да се отнася подозрително към всякакви съвпадения. Случват се и такива, но не често. А щом забележа някоя привидна случайност, започвам да си задавам въпроси.

Бележката на Луиз:

Честно казано, опитвам се да не залагам на съвпаденията. Изглежда ми прекалено повърхностно, прекалено изтъркано. Но когато го правя, го правя много внимателно, много съзнателно. Надявам се, че в този случай се е получило.