Това е вторият текст на Ваня Проданова за нашия блог. Запалена по оцветяването, тя вече написа ревю за книгите на Джохана Басфорд. Част от фантастичните ѝ произведения може да видите в нейната страница Ari’s dreamy place. 

Няма спор, че обичам книжките на Джохана Басфорд, но „Тайната градина“ и „Омагьосаната гора“ са си истинско предизвикателство за концентрацията, треперещите ръце, четките за рисуване и неподострените цветни моливи. Илюстрациите са вдъхновяващи, но с дребни елементи, които се чудиш с какво да оцветиш. След няколко започнати злополучни страници (мир на праха им) и две напълно завършени, успях да стигна до мой си личен списък с какво мога и не мога да оцветявам:

1. Добрите стари цветни моливи са идеални, но подострени достатъчно добре, не с твърде остър връх. На мен лично колкото и да са хубаво качество цветните моливи, не ми стоят достатъчно ярко, затова ги съчетавам с тънкописци. Различни марки тънкописци колкото щеш по книжарниците и всичките са чудесни за целта. 🙂
2. Любимите ми неизменни флумастери са с ярки цветове, но не всички са с хубаво
   качество и дебелина на върха. Принципно гледам да си купувам флумастери на популярни марки (Stabilo, Faber-Castell, Mapped, Staedtler), които знам, че са с добро качество и като оцветяваш няма да остават онези досадни лентички от повтарянето на едно място с даден цвят. Да не пропусна да отбележа, че ако се повтаря много или наслагват цветове картонът започва да се къса – става на мъхчета, така че добре избирайте цвета преди да оцветите нещо, не като мен.
3. Твърдо НЕ на алкохолните маркери тип copic, finecolour и подобни. Обичам си копиците, но тези маркери имам чувството, че могат да пробият и през бирен картон или мукава. Същевременно са много скъпи, така че още по-добре, че прозират. Ако все пак не Ви е жал за картинката от другата страна– оцветявайте смело, с копици е удоволствие и наслада. :Р
4. Хубава изненада за мен се оказаха акварелните маркери. Такива в България съм виждала на марката Kuretake и пробвах с тях. Хем, нюансираш, хем от другата страна всичко е бяло и чистичко. Цената им обаче е висока, е не като на copic маркерите, но пак не е ниска.
5. Накрая се осмелих да пробвам с акварелни моливи. Може да се ползват като обикновени моливи и така по-лесно става преливането и цветовете са по-наситени, но аз нагло ги пробвах като акварел. 🙂 Леко се набръчква картона, но предимството според мен от обикновения акварел, е че преди да добавиш водата – ти си оцветяваш, нюансираш, здраво си драскаш и чак тогава минаш с четката с малко вода, за да прелееш цветовете, да се добие онзи прекрасен прозрачен ефект и да избегнеш пълно мокрене на картона. Аз не ползвах обикновена четка, а такава с воден резервоар, изхитрих се.
6. Гел тънкописците и маркери са моята слабост. За жалост са в ограничен брой цветове (поне тези, на които попаднах аз). Идеални са обаче за очертаване и скриване на излизанията от границите на рисунката. Хем, изглежда, че имаш прецизността на хирург, хем, създава много приказен ефект на оцветената картинка.

Реално това е една малка част от наличните на българския пазар материали за рисуване и оцветяване. Има много  други като маркерите тип четка на Faber-Castell, акварел, темпера, акрилни бои, пастели, пастелни моливи и още какво ли не. Вярвам, че ако човек реши всеки материал може да се превърне в подходящ за оцветяване на страничка от Джоханените книжки. Защо пък не с подправки и брокат, например? 🙂