Брахманът и върколакът

Преди много, много години живял един брахман. Той бил толкова беден, че дори не можел да се ожени. Мислил, мислил и намислил да тръгне да обикаля къщите на богатите хора, за да проси подаяние, и така да събере пари за сватба и подаръци за родителите на бъдещата си жена.

Дълго време ходил брахманът с протегната ръка, докато не събрал толкова, колкото му трябвало. Когато дошло време, отпразнували сватбата. Младоженецът завел жена си у дома и двамата заживели в мир и разбирателство. Само че нямали пари и често си лягали гладни.

Брахманът разбрал, че така не може да се живее, и един ден казал на майка си:

– Мила ми майко, виждаш колко ми е трудно да издържам семейството. Ще замина за някоя далечна страна да припечеля нещо. Сигурно няма да се върна скоро, затова ще ти оставя всичко, което имам. Моля те да пазиш и себе си, и жена ми!

Майката благословила сина си и той тръгнал на дълъг път.

Още същата вечер на вратата на бедната къщурка се почукало. Младата невеста отворила и ахнала от изненада – пред нея стоял мъжът ?! Но това не бил брахманът, а върколак, който приел неговия облик. Жената го попитала:

– Какво се е случило? Защо се върна толкова бързо? Нали каза, че заминаваш за дълго?

– Днес не е благоприятен ден за отпътуване – отговорил върколакът. – Затова реших да се върна. И освен това намерих малко пари. Ще ни стигнат да се прехранваме.

Така върколакът се настанил в дома на брахмана и заживял като роден син на старата жена и съпруг на младата. Никой не забелязал измамата – нито съседите, нито роднините, нито приятелите, защото върколакът и истинският брахман си приличали като две капки вода.

Минали няколко години, брахманът се върнал от странстване и какво да види – в къщата му живеел друг човек, който изглеждал точно като него!

– Кой си ти и какво търсиш тук? – попитал върколакът.

– Кой съм аз ли? – ядосал се брахманът. – По-добре ми кажи ти кой си! Аз се върнах в родния си дом при майка си и жена си!

– Я не говори глупости, човече! – казал върколакът. – Всички знаят, че това са моят дом, моята майка и моята жена! Аз живея тук, откакто се помня! Как можеш да твърдиш, че това е твоят дом? Да не би да си се побъркал?

И върколакът изгонил брахмана от къщата му. Ами сега? Клетият мъж отишъл при царя и му разказал какво се е случило.

Владетелят изслушал и него, и неговия двойник, но така се объркал, че не знаел какво да прави и как да отсъди: и единият имал право, и другият. Брахманът ходел при царя всеки ден и го молел да му върне дома, майката и жената, но той все отлагал и отлагал решението си и казвал: „Ела утре!“

И така времето си минавало. Брахманът излизал от царския дворец отчаян, ронел сълзи и нареждал:

– Как да живея по този начин? Някакъв долен измамник е заграбил дома ми заедно с майка ми и жена ми, а мен ме изгони навън като куче! А пък царят протака, защото не може да отсъди! Що за цар е това?

Къщата на брахмана била в покрайнините на града. На-близо имало ливади, където пасели стада крави. Под едно голямо дърво се събирали пастири и играели игра, в която един от тях бил цар, а другите – негови съветници, стражи и придворни.

Пастирският цар от доста време наблюдавал как брахманът се върти около къщата на друг брахман, плаче и се вайка. Той също не можел да разбере кой от тях какъв е, защото двамата изглеждали абсолютно еднакво.

И ето че един ден зърнал пак брахмана облян в сълзи и изпратил стражите си да го доведат.

– Ела с нас, брахмане! – казали те. – Царят те вика!

– Защо? – учудил се брахманът. – Нали току-що бях при него и той ми каза да се върна утре. Защо съм му притрябвал?

– А-а, не онзи цар, а нашият, пастирският цар – отговорили стражите.

– Какъв е този пастирски цар? – попитал брахманът.

– Ела с нас и ще видиш! – рекли пастирите.

И брахманът отишъл с тях.

– Гледам те, брахмане, и се чудя защо плачеш и се вайкаш всеки ден – рекъл пастирският цар. – Кажи ми какво те мъчи, пък може и да ти помогна!

Брахманът въздъхнал тежко и разказал на пастирите тъжната си история от край до край.

– Ясно – поклатил глава пастирският цар. – Мога да ти помогна, но царят трябва да разреши аз да се заема с това.

Брахманът отишъл при царя и го помолил за разрешение да се обърне за помощ към пастирския цар. На владетеля му било омръзнало от неговите оплаквания и много се зарадвал.

– Добре, нека пастирският цар реши кой крив, кой прав! – казал и с чиста съвест отишъл на лов.

На другата сутрин пастирите се събрали под голямото дърво. Дошли и двамата брахмани – истинският и мнимият. Пастирският цар, който вече бил наясно с историята, донесъл едно гърне с тясно гърло, сложил го пред себе си и се приготвил да слуша.

Всичко било като в истински съд – първо говорил единият, после – другият брахман. След като ги изслушал внимателно, пастирският цар отсъдил:

– Е, сега вече всичко е ясно! Взех решение. Виждате ли това гърне? Който от вас успее да влезе в него, той е истинският стопанин на къщата. Хайде да ви видя! Почвайте!

– Какви са тези глупости? – разсърдил се брахманът. – Както виждам, ти си един прост пастир без капка ум в главата! Как си го представяш това човек да се мушне в гърне?!

– Щом не можеш да го направиш, значи не си истинският стопанин на къщата – отсякъл пастирският цар и се обърнал към върколака. – А ти какво ще кажеш? Ако се мушнеш в гърнето, къщата, майката и жената са твои!

– Разбира се, че мога! – отговорил върколакът.

Пред очите на всички мнимият брахман се превърнал в малка буболечка и влязъл в гърнето. Пастирският цар тутакси запушил тясното гърло със здрава тапа и обявил пред всички присъстващи:

– Сега стана ли ви ясно кой е истинският стопанин? А ти, брахмане, вземи това гърне и го хвърли в морето! После се прибери у дома при майка си и жена си и живей спокойно!

Брахманът направил това, което му казал пастирският цар, и оттогава в малката къщичка всички заживели щастливо!