Шокиращата истина за здравните ви убеждения

Това, което сме днес, е резултат от вчерашните ни мисли,
а днешните мисли изграждат утрешния ни живот –
животът ни е творение на разума.

- Дхамапада*

През 1957 година доктор Бруно Клопфер (известен с това, че е един от първите пионери, въвели използването на теста с мастилените петна на Роршах) изследва историята на доктор Филип Уест и пациента му господин Райт. Доктор Уест лекувал господин Райт от рак, лимфосаркома в напреднал стадий. До този момент всички методи на лечение се оказали неуспешни и времето на пациента изтичало. Вратът, гръдният кош, коремът, подмишниците и слабините на господин Райт били пълни с тумори с размер на портокали, далакът и черният му дроб били увеличени, а белите му дробове ежедневно се пълнели с почти два литра млечнобяла течност, която трябвало да се дренира, за да може да диша. Доктор Уест не очаквал пациентът му да живее повече от седмица.

Но господин Райт отчаяно искал да живее и всичките му надежди били свързани с едно обещаващо ново лекарство, наречено „Кребиозен“. Той помолил лекаря си да го лекува с това ново лекарство, но то било достъпно само при клинични изпитания и се предлагало на пациенти, за които се предполага, че ще живеят още най-малко три месеца. Господин Райт бил прекалено болен, за да влезе в тази категория.

Но господин Райт не се отказвал. Знаел за съществуването на това лекарство и бил убеден, че то ще му подейства чудотворно, затова непрекъснато тормозел лекаря си, докато накрая доктор Уест с нежелание се предал и му инжектирал кребиозен. Доктор Уест извършил процедурата в петък, но дълбоко в себе си не вярвал, че пациентът му ще преживее уикенда.

Останал истински шокиран, когато на следващия понеделник го заварил да се разхожда около леглото си. Според думите на доктор Клопфер „туморите на господин Райт се били стопили като снежни топки върху гореща печка“ и размерът им бил намалял наполовина. Десет дни след първата доза кребиозен господин Райт бил изписан от болницата, очевидно излекуван от рака.

Господин Райт си живеел живота и в продължение на два месеца възхвалявал кребиозен като лекарство чудо, докато в научната литература не се появили съобщения, че медикаментът не е ефикасен. Господин Райт, който вярвал на прочетеното в научните списания, изпаднал в дълбока депресия и ракът отново се върнал.

Този път доктор Уест, който искрено искал да помогне на пациента си, решил да постъпи хитро. Казал на господин Райт, че някои от първоначалните пратки от лекарството са се повредили, защото не били транспортирани както трябва, и са загубили част от ефективността си, но че той е успял да получи нова пратка високо концентриран свръхпречистен кребиозен, с която може да го лекува. (Разбира се, всичко това било абсолютна лъжа.)

След това доктор Уест инжектирал на господин Райт дестилирана вода.

И тогава се случило истинско чудо – за втори път. Туморите отново се стопили, течността изчезнала от белите дробове на господин Райт и в следващите два месеца той отново се чувствал прекрасно.

После Американската медицинска асоциация провалила всичко, като излязла с изявление, че националното проучване на кребиозен доказва абсолютната му безполезност. Този път господин Райт загубил напълно вярата си в лечението. Ракът отново се върнал и два дни по-късно той починал1.

Когато прочетох това, си помислих да, добре. Този клиничен случай просто няма как да е верен. Как е възможно злокачествените тумори просто „да се стопят като снежни топки“ в резултат на инжекция с вода? Ако е вярно и нещо толкова просто може да накара рака да си отиде, защо тогава онколозите не ходят из отделенията и не инжектират пациентите си в четвърти стадий с вода? Какво лошо биха могли да направят, щом пациентите им и без това няма какво да губят?

Цялата история ми се стори твърде невероятна, затова продължих да се ровя. Разбира се, ако имаше нещо вярно, в литературата щеше да има и други съобщения за подобни случаи.

Друга пациентка, за която се съобщава в „Джърнъл ъф клиникъл инвестигейшън“** страдала от силно гадене и повръщане. Апаратът, който измервал контракциите на стомаха ?, показвал хаотичен модел, който напълно съответствал на диагнозата. След това лекарите й дали ново, магическо, изключително мощно лекарство, за което й обещали, че без съмнение ще излекува пристъпите на гадене.

След няколко минути усещането за гадене изчезнало и апаратът отчел нормален модел на контракции. Но лекарите я били излъгали. Вместо да й дадат ново мощно лекарство, те й дали ипекак – вещество, за което се знае, че не облекчава гаденето, а напротив – предизвиква го.

Когато пациентката с гадене повярвала, че симптомите й ще изчезнат, гаденето и стомашните контракции наистина отшумели, макар че приемането на ипекак би трябвало да ги влоши.2

Седях на стола и се чешех по главата. Много любопитно, но не доказва нищо.

Лечебната сила на мнимата хирургия

Скоро след това попаднах на една статия в „Ню Ингланд джърнъл ъф медисин“, в която се разказваше за доктор Брус Мозли, хирург ортопед, известен с операциите, които правел на хора с тежки болки в коленната става. За да докаже колко успешни са неговите операции на коляното, той измислил брилянтно контролно проучване.

Пациентите от едната група били оперирани по прочутия метод на доктор Мозли. Другата група пациенти били подложени на много прецизно имитирана мнима операция, по време на която били упоявани, получавали по три разреза на същото място като при действителната операция и гледали предварително направен запис на нечия чужда операция на видеомонитор. Доктор Мозли дори разплискал малко вода наоколо, за да имитира процедурата по промиване. След това ги зашивал.

Както можело да се очаква, една трета от пациентите, претърпели истинска операция, престанали да изпитват болки в коленете. Но това, което истински шокирало учените, било, че при пациентите с мнима хирургична намеса резултатът бил съвсем същият. Дори в един определен момент на проучването тези, които претърпели мнимата операция, изпитвали по-малко болки от наистина оперираните пациенти, вероятно защото не били минали през травмата от хирургичната намеса.3

Какво мислели пациентите на доктор Мозли за резултата от изследването? Ето какво казва един ветеран от Втората световна война, който се почувствал по-добре след мнимата операция на доктор Мозли: „Операцията ми беше направена преди две години и оттогава не съм имал проблеми с това коляно. Сега е също като другото.“4

Това изследване ми подейства като удар в стомаха.

Историите на господин Райт и на дамата, която получила ипекак, бяха единични случаи, а както е известно, при тях може да се прояви пристрастие, затова не се смятат за златен стандарт, когато става въпрос за интерпретиране на медицинска литература. Златният стандарт, на който ме бяха учили да вярвам при изследването на научни данни, представлява рандомизирано***, двойно сляпо**** клинично проучване, при което участва контролна група, третирана с плацебо, публикувано в списание, редактирано от колеги лекари.

Проучването на доктор Мозли – рандомизирано, двойно сляпо, с контролна група, третирана с плацебо, публикувано в едно от най-уважаваните медицински списания в цял свят – показва, че значителен процент от пациентите не изпитвали повече болки в коленете само защото вярвали, че са били подложени на операция.

Това беше първото истинско свидетелство, до което достигнах, и то ми доказа, че убежденията – нещо, което се появява единствено в ума – могат да облекчат истински конкретен симптом на организма. Изследването на доктор Мозли ме накара да се вгледам по-подробно в плацебо ефекта – мистериозния, мощен, многократно възпроизведим терапевтичен ефект, който някои пациенти изпитват, когато биват подложени на мнимо лечение като част от клинично проучване.

Мощното плацебо

Както всеки друг учен и аз бях запозната с плацебо ефекта отдавна. Мнимото лечение, като например даване на хапчета, които съдържат единствено захар, инжекции с физиологичен разтвор и мнима хирургична намеса, е широко използвано в съвременните клинични изследвания с цел да се определи дали дадено лекарство, операция или лечение са истински ефективни. Терминът „плацебо“ идва от латински и означава „ще се понравя, ще задоволя“, появил се е в медицинския език много отдавна и с него се означава инертно лечение, традиционно давано на невротични пациенти с цел да ги успокои.

В продължение на векове лекарите предписвали лечение, без да имат клинични данни, които да доказват, че то наистина помага. Никой не поставял под въпрос лечението, предписано от лекаря, и никой не провеждал изследвания, за да докаже дали то е ефикасно, или не е.